Полша и църквата: нима сме в 19-ти век? | Новини и анализи от Европа | DW | 25.07.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Полша и църквата: нима сме в 19-ти век?

От дни насам поляците протестират срещу съдебната реформа. Католическата църква обаче мълчи. Тя е тясно свързана с управляващата партия. И знае, че мълчанието е злато. Буквално.

Дали оспорваната съдебна реформа в Полша, срещу която протестират десетки хиляди души, е съвместима с католическата вяра? Този въпрос може и да изглежда политически нерелевантен, само че той е от екзистенциално значение за Полша. Защото католическата вяра е неделима част от полската идентичност. 92% от близо 38-те милиона жители на страната са католици, всеки втори редовно ходи на църква, а първото причастие се отбелязва като голямо събитие в цяла Полша. Само за сравнение: в Германия католиците представляват 28,5%.

Само че за коя католическа вяра става дума? Защото национално-консервативното правителство на "Право и справедливост" (ПиС) явно не се води по папа Франциск и милосърдието му към бежанците - независимо че милиони вярващи възторжено приветстваха понтифекса на Световния ден на младежта в Краков през юли 2016. То очевидно не се ориентира и по Йоан Павел II, който в родината си бе почитан като светец много преди официалното му канонизиране. Той се бореше не само срещу комунизма. Полският папа се бореше за свобода и демокрация. Неговите думи, че Европа трябва да "диша и с двата си дроба - и със западния, и с източния" и до днес си остават крилата фраза.

Редакцията препоръчва

Мълчанието е злато. Буквално.

Толкова по-тясна изглежда връзката между ПиС и полската Епископска конференция. На 17 юли говорителят ѝ Павел Рител-Андрианик оповести, че църквата няма да взема отношение към оспорваната съдебна реформа. Три дни по-късно, на 20 юли, по повод масовите протести архиепископ Войтех Полак призова за "запазване на принципите на правовата държава".

Това е твърде хилав жест, смята председателката на полския Върховен съд Малгожата Герсдорф. Тя е назначена на този пост през 2008 година от тогавашния президент Лех Валенса. "Единствената институция, която все още може да стори нещо в Полша, е църквата", посочва тя в интервю за "Зюддойче Цайтунг". "Само че аз нищо не очаквам от нея. Тя е тясно свързана с управляващата партия и затова досега не е казала и няма да каже нищо", допълва Герсдорф.

Католическата църква мълчи. Защото мълчанието ѝ е от полза. Правителството на ПиС увеличи държавните субсидии за църквата. То придаде по-голямо значение на доброволните часове по религия в училищата. Освен това блокира с парламентарно решение достъпа до "хапчето за спешна контрацепция след секс". И продължава неуморно да затяга и без друго строгите закони против абортите.

Според германския католически публицист и политолог Андреас Пютман, зад исканата от ПиС съдебна реформа има "нещо структурно католическо". Подобно на Рим, и във Варшава залагат на някакви уж върховни истини вместо на важни демократически процеси, посочва той. "Подобни стъпки следват за жалост католическата традиция - например тази от 19 век, когато папите ругаят срещу демокрацията и човешките права. Точно в тази традиция попадат г-н Качински и неговите политически приятели", посочва Пютман.

Крепост на християнството?

Полша като "крепост на християнството", като родина на "папата на хилядолетието" Йоан Павел II - този общ възглед свързва тясно полската Епископска конференция и правителството на ПиС. Според тях, отпорът срещу секуларизацията на Запада е също така важен, както и този срещу т.нар. ислямизация.

Полското правителство все още успява да се представя като защитник на Католическата църква и застъпник на националната идентичност. Само че над 25 години след краха на комунизма и църквата вече губи влияние. Вярата се променя. Според изследване, анализирано от полския публицист Ян Опиелка на страниците на "Ди Цайт", броят на полякините и поляците, които следват напътствията на църквата, е намалял след 2005 година от 66% на 39%. Пак според това изследване, едва всеки втори практикува редовно католическите ритуали, над 50 на сто заявяват, че практикуват вярата "по свой начин". Нараснал е и броят на атеистите - сред младежите на възраст между 18 и 24 години той се е увеличил от 6% на 15%.

"Една авторитарна партия, партията на Ярослав Качински "Право и справедливост", подаде ръка на фундаменталисткия католицизъм", заяви още миналата година теологът Станислав Обирек. Църквата се е превърнала в политически актьор, каза още той. "Макар председателят на полската Епископска конференция - архиепископ Станислав Гадецки - да подкрепя папа Франциск, множеството от полското духовенство е консервативно и открито призовава хората да гласуват за ПиС", изтъква Обирек. "Днешната политическа ситуация в Полша е възможна благодарение на покорството на всички политически партии спрямо църквата".