Положението на децата-инвалиди в Германия | Начало | DW | 30.11.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Положението на децата-инвалиди в Германия

За нормалните хора, особено в Германия, децата-инвалиди са неизбежен обект на състрадание. Засегнатите, обаче, гледат на нещата по-различно.

default

Училището в Темплин предлага интегрално обучение на децата

Децата с увреждания в Германия са на мнението, че животът им е щастлив и пълноценен. Така излиза от резултатите на проведено през тази година проучване, обхванало седем западноевропейски държави: Швеция, Дания, Ирландия, Великобритания, Франция, Италия и Германия. Заместник-директорката на университетската клиника за детска и младежка медицина в Любек Уте Тиен и нейният екип са потърсили в рамките на това проучване мненията на 75 засегнати деца и техните семейства:


"Резултатът ни радва: децата водят пълноценен живот. Те разказват за доброто качество на живота си в различни области: в семейството, в контактите с приятелите, по отношение на душевното благосъстояние, а и на физическото. В сравнение с начина, по който се чувстват здравите деца."


Засегнатите оценяват своето положение, най-вече в Германия като значително по-положително, отколкото смятат околните. Катарина Веземюлер често установява, че околните здрави хора я съжаляват, макар тя да се чувства съвсем добре. Тя почти не може да върви и може да използва ръцете си само донякъде, но 27-годишната икономистка никога не е смятало това за пречка. За нея винаги това е било нормално състояние:


"Това, което ме дразни, е съжаление на другите. Те като че ли казват - не е ли ужасно това, че не можеш да ходиш? На мен никога не ми е пречило, така мисля и днес. Ако приятелите ми отиват да играят футбол, аз гледам. Ни най-малко не държа и аз да бъда на игрището."


В сравнение с другите държави засегнатите родители в Германия често оценяват положението си като тежко. Голяма част от тях се чувства по някакъв начин белязана - разказва терапевтката от екипа в любекската университетска клиника Хайде Кикзее:


"Някои родители заявяват, че отношението към тях е толкова враждебно, че като че ли им се казва - вие сте причината за състоянието на детето. Родителите усещат това като лично обременяване - когато имат чувството, че върху тях се оказва и обществен натиск, защото имат дете, което се отличава от другите деца."


Обяснението на професор Тиен е, че в Германия световете на хорат без и със увреждания почти не се засичат. Човекът с инвалидна количка, например, би могъл да посети едно обществено мероприятие само ако съответна зала разполага с така наречения свободен от бариери достъп, т.е. никакви стъпала или прагове. А за Германия това е по-скоро изключение, отколкото правило.


"Според нас обществото и околната среда и отношенията трябва да се променят. А не децата, нито родителите - правят най-доброто, което е по силите им. Но принципно трябва да бъдат създадени повече възможности за срещи на хората от "двата вида".


Във Федералната република децата с увреждания учат в специални училища. В провинциите, в които се прилага интегралният модел на обучение, общественото приемане на хората-инвалиди е по-високо. Габи Шьон знае това от собствен опит - дъщеря й Сара е ходила две години в основно училище в американския щат Мичиган.


"В Съединените щати разбрах, че е възможно и се разбира от само себе си, че здравите и инвалидите са заедно още от първия ден. Децата бяха заедно в една и съща сграда, можеха да ползват услугите на терапевт. Предимството е там, че родителят няма чувството, че е отграничен. Аз съм част от обществото като всички останали."