Полицията и ″боклуците″ | Новини и анализи от България | DW | 10.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Полицията и "боклуците"

Оттук нататък полицаите няма как да прилагат Закона за МВР. Не и след този протест, покрай който разбрахме, че те смятат за "боклуци" и хората, които пишат законите, и гражданите, които по закон трябва да пазят.

Коментар от Татяна Ваксберг:

Запазването на полицейските заплати е голяма победа над паникьосаното правителство, но едно принципно условие си остава валидно: за да си получиш един ден заплатата, първо трябва да поработиш. Българските полицаи обаче сами минираха пътя си към извършването на професионална дейност. От деветте им основни задължения, описани в Закона за МВР, поне шест са вече неизпълними.

Редакцията препоръчва

"Боклуци", които пишат законите

Първото, което не е ясно, е как оттук нататък полицаите ще спазват законите, след като смятат за “боклуци” онези, които пишат тези закони. Телевизионните кадри показаха на няколко пъти служители на реда, обградили парламента, за да скандират най-обидни думи срещу законодателите.

Нека не привиждаме във викащия полицай викащ гражданин. Спрямо гражданите депутатът е най-много чиновник, който обслужва колективния интерес и който понякога е подлаган на нападки, ако не изпълнява добре задачите си. Но спрямо полицаите депутатът е нещо като работодател. Той е създател на работното място, дизайнер на служебната характеристика, автор на правилата за работа и на механизмите за вършене на тази работа. Нещо повече: той е единствената инстанция, способна да организира смислово самата нужда от полицейска дейност.

Психолозите биха казали, че протестът на полицая срещу законодателя може да се разглежда като еманципация на творението от своя създател - логика, на която стъпи и твърдението на политолога Евгений Дайнов, че в страната е извършен преврат. Но има и по-неблагоприятна гледна точка: тази на сюрреализма, с цялата му идея за перманентна халюцинация, в която представата за ред е основана на парадокса. Нещо като сгради, хвърлящи сянка в небето, или лебеди, отразени в слон.

"Боклуци", които трябва да пазиш

Второто, което не е ясно, е как полицаите биха могли да пазят гражданите, ако смятат и тях за боклуци. Всъщност, боклуци не е точната дума - използваните определения са толкова крайни, че дори и абсолютист на свободата на словото не би ги цитирал с чиста съвест. Чухме част от тези думи от телевизионния екран - полицаите ги изричаха най-често по адрес на минувачи, изразили несъгласието си с полицейския бунт.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

Според член 3 от Закона за МВР, институцията се ръководи от “зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство”. Сложна задача, особено по отношение на достойнството. Не за друго, а защото полицията е твърде далеч от въпросните граждани. Гледа ги отвисоко - така, както един слон на Дали се взира в мравка, преди да рухне върху щъркеловите си крака.

Политически неутралитет ли?

По силата на същия член 3-ти, полицията би следвало да върши работата си обективно и безпристрастно, спазвайки политически неутралитет. Протестът обаче показа, че полицаите определено не са неутрални - в моменти на емоционално напрежение те са готови да демонстрират своите политически симпатии. Така стана на няколко пъти пред парламента, където бунтуващите се освиркаха едни депутати, но приветстваха други, които бяха предимно националисти. Нека няма съмнение каква позиция би заела една такава полиция, ако изведнъж се еманципира от задълженията си така, както в момента се еманципира от суверена си.

Подобно съдържание