Политическите партии и кметските избори в България | Новини и анализи от България | DW | 23.09.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Политическите партии и кметските избори в България

“НДСВ да даде рамо на кандидатура на БСП за кмет на София, но да поиска от социалистите подкрепа за избор на жълт главен прокурор след три месеца. Това изненадващо лансирал Огнян Герджиков пред поритическия съвет на партията” - Из новините на в. “24 часа” – Коментар на Мирела Иванова

default

Частичните избори в няколко по-малки и по-големи градове, но най-вече в София ни предоставят невероятната възможност да се убедим, че политическата класа живее свой собствен живот, който по никакъв начин не се съприкосновява с нашия. Ние като избиратели непрекъснато отвръщаме на този удар така да се каже с невъобразими и изненадващи стратегии, насочени сякаш повече срещу нас самите: апатия, псуваческо поведение, разрушителна страст, която помита и загрозява още повече грозната градска среда. Не ни се ще да продължава така, отвращаваме се, че обитаваме столица, която може да бъде сравнена с кочина, бунище, следвоенен град, Мека на престъпността, автомобилно гробище и да не продължавам до безкрай.

Затова и вътрешната тяга нещата да се променят е мощна, заразителна направо. Но изглежда политическите партии са имунизирани, защо иначе отвсякъде ще прозира стремежът им да решат вътрешнопартийните си проблеми и взаимоотношения тъкмо чрез кметските избори в София. Всъщност града ни, задръстен до без въздух от паркирани и върху главите ни направо коли, разсипан от незаконно строителство, преливащ от боклук, не интересува политическите сили в това си най-естествено измерение, като място за живеене. Занимава ги от гледна точка на властовите и икономически ресурси, които постът осигурява. Идеята за замяната на кмет за главен прокурор е най-плътния синтез на българското управленческо мислене, най-циничния израз на търгашеството, процъфтяващо във високите етажи на властта. Толкова е ясно и директно, като парен чук – та чак не ни позволява да погледаме на тези избори и като остроумни сеирджии отстрани, да се посмеем над факта, че 95, да, да – 95! политически партии и организации са се регистрирали за участие, да си представим как на площад “Батенберг” или както там се казва след десетките си прекръствания, ще излязат всички участници в надпреварата и ще си устроят пехливански борби. Това ми хрумна след като неколцина от видните представители на инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Бойко Борисов, подчертаха че той има мощен и запазен опорно-двигателен апарат – сякаш пряко ще влиза в схватки и ще тръшка я другите кандидати за кметския стол, я самите столични бандюги…

Инак никаква програма не се е завъртяла засега в пространството, само разни бомбастичти идейки, които и една дупка не ще запълнят, и едно място за паркиране не ще отворят, и един километър от околовръстното не ще асфалтират. Дискусията има ли нужда София от небостъргачи също изглежда безумна на фона на провиращ се помежду колите по тротоара и попържащ на висок глас пешеходец…Възниква и въпросът дали прескачащите се из градинката пред НДК плъхове няма да се изкачат и до последните етажи на всеки бъдещ небостъргач. Ей такива дилеми мътят главите ни в празничните дни около деня на независимостта, ей такива мъки ни измъчват и най-голямата изглежда е, че все си оставаме зависими и то от алчната глупост на собствените си политици. Няма преборване, няма измъкване.