Политици с милиарди на сметката | Начало | DW | 31.01.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Политици с милиарди на сметката

Щом съм богат, ще стана президент! Или най-малкото министър! Стремежът на богатите към властта е пословичен, само че пътят им към бленувания пост по правило е съпроводен от "изплуването" на най-различни скандали.

И богатите плачат...

И богатите плачат...

В началото на май Михаил Прохоров, бизнесменът с възлизащо на 13 милиарда евро състояние, ще се изправи срещу фаворита Владимир Путин на президентските избори в Русия. Прохоров, който е трети по богатство в страната, е известен със склонността си към екстравагантните спортове. Дали сега не причислява и политиката към тях?

Всъщност това няма да е първият опит на милиардера да стъпи на политическата сцена. Но "генералната репетиция" не се увенча с особен успех - когато Прохоров бе сложен от Кремъл начело на партията "Правое дело" с идеята да обедини недоволните либерали. Проектът излезе от релси и Кремъл остави Прохоров да се срине. И да осъзнае, че законите в руската политика са по-различни от тези в бизнеса.

Прохоров определено няма да е първият милиардер, който удря на камък при опитите си да навлезе в политиката. Стремежът на богатите към властта е тенденция в световен мащаб, само че пътят им към бленувания пост по правило е съпроводен от "изплуването" на различни финансови, политически или лични скандали. А успехът съвсем не винаги е гарантиран.

Кремълският кръстник

Boris Beresowski Flash-Galerie

Борис Березовски

В Москва Борис Березовски се явява символ на богатия тарикат в политиката. Руснаците го наричат "Кремълският кръстник". През 90-те години Березовски, който днес е на 65, се превърна в един вид сив кардинал на Кремъл - благодарение на безпогрешния си усет да превръща парите в политическо влияние, а властта - в още по-голямо богатство.

Под контрола на Березовски бяха авиокомпанията "Аерофлот", няколко телевизионни компании и вестници. През 1996 той подпомогна преизбирането на Борис Елцин за президент. Самият той стана вицепрезидент на влиятелния Съвет по сигурността и де факто в Кремъл се чуваше основно неговата дума.

През 1999-та Березовски даде рамо и за издигането на Владимир Путин. Който обаче се обърна срещу милиардера и на Березовски му се наложи да потърси пристан в Лондон. Оттам крои планове за възмездие, докато междувременно състоянието му намалява. През 2007-ма той заяви пред британския "Гардиън", че планира революция срещу Путин.

Невротикът

Както изглежда, в Съединените щати ако не си богат, не би могъл и да се доближиш до политическия елит. Трябва ти най-малкото подкрепата на някой богаташ, както постъпи навремето Нют Гингрич, чиято президентска кандидатура бе финансирана от хазартния бос Шелдън Аделсън. Американските предизборни кампании по правило гълтат милиони. От друга страна дебелият портфейл в никакъв случай не се явява гаранция за влизането в Белия дом. Което се потвърждава от случая с тексаския предприемач Рос Перо.

TV-Duell zwischen George Bush, Bil Clinton, Ross Perot 1992 US-Präsidentschaftswahlen

1992 г.: Перо на телевизионен дуел с Буш и Клинтън

Той трупа парите си от бизнес с високите технологии, списание "Форбс" оценява състоянието му на 3,4 милиарда долара. Предприемачът се набърква за първи път във външната политика през 1979-та, когато след отвличането на сътрудници на неговата фирма в Иран Перо спонсорира спасителната акция, извършена от бивши елитни войници на американската армия.

През 90-те години Перо се кандидатира за президентските избори, но не печели. През 1992 все пак получава достойните 19 процента от гласовете и се подрежда на трето място след победителя Бил Клинтън и следващия го Джордж Буш.

В спънка за Перо се превръща неговата параноя, която го кара например да си купува по няколко билета за различни полети поради страхове от атентат. Или пък - твърдението му, че се е хвърлил в предизборната борба през 1992 не за друго, а защото в противен случай републиканците щели да съсипят сватбата на дъщеря му с разпространяваните от тях съмнителни слухове.

Скакалецът

Мит Ромни пробва вече за втори път късмета си в предварителните избори на републиканците в Съединените щати, след като през 2008-ма се провали. Далеч преди да се захване с политиката, Ромни основава компанията за управление на активи "Бейн Кепитъл", която му носи приходи от около 250 милиона долара. По време на предизборната кампания обаче бизнес-миналото на Ромни се оказва по-скоро пречка.

Инвестиционни фирми като "Бейн Кепитъл" изкупуват евтино изпаднали в криза предприятия, раздробяват ги, след което продават максимално скъпо отделните им части. Поради това бившият лидер на германските социалдемократи Франц Мюнтеферинг ги нарича скакалци - тъй като разнасят паразити. Този бизнес-модел не е особено популярен и в Съединените щати, където противниците на Ромни го наричат "ловец на фирми".

Внукът

Карл-Едуард фон Бисмарк, наричан Кале, е праправнук на някогашния канцлер Ото фон Бисмарк, който оставя на наследниците си значително състояние. Но както съвсем правилно отбелязва Железният канцлер: "Първото поколение печели парите, второто управлява състоянието, третото изучава история на изкуството, четвъртото прахосва всичко."

Карл-Едуард фон Бисмарк, който най-напред се захваща с общинска политика по линия на Християндемократическия съюз, успява през 2005-та да влезе в Бундестага, където обаче редовно "блести" на заседанията с отсъствието си. Затова вестниците го наричат "най-мързеливия германски политик". Само след няколко месеца Бисмарк се отказва от мандата си, по-късно се впиянчва.

Газовата принцеса

Pk Oppositionspolitikerin Julia Timoschenko NO-FLASH

Юлия Тимошенко

Това, че богатството може както да улесни стремителния политически възход, така и да предизвика стремителен срив, доказва най-добре случаят с Юлия Тимошенко. Бившата украинска министър-председателка трупа стотици милиони долари благодарение на бизнеса със суровини, преди през 2004-та да стане лидерка на "Оранжевата революция". Стотици хиляди демонстранти излизат на протест срещу тогавашния президент Леонид Кучма, опитал чрез манипулирани избори да издигне на поста своя фаворит Виктор Янукович.

Тимошенко и нейните съюзници успяват да предизвикат нови избори. Дамата с плитката става премиер, след което обаче подава оставка. През 2010-та Тимошенко претърпява поражение на президентските избори. Впоследствие към нея са отправени обвинения за сключени неизгодни газови договори с Русия и тя е осъдена на седем години затвор. Европейският съюз протестира срещу очевидно политически мотивирания процес, а престоят на Тимошенко в затвора постоянно е източник на вестникарски заглавия: според адвокатите й тя била тежко болна и не получавала достатъчно медицинско обслужване.

Играчът

За разлика от Тимошенко, бившият премиер на Тайланд Таксин Шинаватра успява да избегне затвора. 62-годишният телекомуникационен бос, който известно време си "играе" и на шеф на Манчестър Сити, се възприема и до днес от немалка част от тайландското население като национален герой. През 2006-та обаче военните го свалят и той е осъден за злоупотреба със служебното положение.

Flash-Galerie Bildergalerie Putsch Thailand

Таксин Шинаватра

Шинаватра се установява в Дубай, откъдето и до днес дърпа конците на тайландската политика. Сестра му Инглук заема на свой ред премиерския пост, след като спечели изборите миналата година, а брат й влиза в качеството на неин съветник. По сведения на тайландските медии Инглук планира амнистия за осъдените над 60-годишна възраст, чиито санкции не надхвърлят три години - съвсем по мярка за брат й.

Сеньор "Бунга-бунга"

Силвио Берлускони се превърна в нарицателно за алчен за власт съмнителен предприемач. Парите на бившия италиански министър-председател са основно от строителен бизнес. След което той слага ръка и на голяма част от италианския медиен ландшафт. През 1993 създава партията си "Форца Италия". И не на последно място покрай медийното си влияние печели изборите през 1994. Берлускони е на три пъти начело на италианското правителство, като дори и в ролята си на премиер не се отказва от разгулния си начин на живот.

NO FLASH Berlusconis Skandale Frauen Party

Берлускони - такъв, какъвто си го знаем

И на 76-годишна възраст собственикът на Милан продължава да устройва диви партита с участието на съблазнителни млади дами. Въпреки подозренията в корупция и връзки с мафията, Берлускони успява дълго да се задържи на власт. През 2011-та обаче, след постъпилите остри критики както в страната, така и от чужбина, напуска министър-председателския пост.

Чилийският Берлускони

63-годишният президент на Чили Себастиан Пинера е смятан за еквивалент на Берлускони в Андите. Той разполага с големи дялове от частната телевизия "Чиливижън" и от футболния клуб Коло Коло. Състоянието си прави чрез сделки в сферата на недвижимите имоти, финансовите и борсовите дела. На президентските избори през 2006-та отстъпва с малко пред социалистката Мишел Бачелет, но с обещанието си да осигури 1 милион работни места през 2010-та печели.

Superteaser NO FLASH USA UN Chile Präsident Sebastian Pinera auf der Generalversammlung

Себастиан Пинера

Вестниците редовно тиражират гафовете на Пинера - като например този: при посещение в Германия той пише в книгата за гости на президента Вулф "Германия над всичко".

Човекът за пример

Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг е вероятно най-уважаваният предприемач в политиката: управлението му е лишено от скандали. Източник на състоянието на 70-годишния градоначалник е неговата финансова и информационна агенция "Блумбърг". Средствата му се изчисляват на 18 милиарда долара. Успехите му като кмет са многобройни: той стабилизира бюджета на потъналия в дългове град, успява да се пребори с престъпността и подобрява нивото на училищното образование. Поради това през 2009-та нюйоркчани отново го преизбират - за трети път. Както пише "Ню Йорк таймс" - финансовият експерт най-достойно си е заслужил следващите четири години.

Тефлоновият барон

Superteaser NO FLASH Deutschland Bundestag zu Plagiats-Affäre Karl-Theodor zu Guttenberg

Карл-Теодор цу Гутенберг

Карл-Теодор цу Гутенберг дойде, видя и победи. След което сам се срина. Пребогатият аристократ завладя с щурм германската политическа сцена, само за няколко месеца се издигна от обикновен депутат да икономически и след това военен министър. Бе спряган дори за евентуален наследник на Меркел на канцлерския пост. Съпровождащите политическата му биография по-малки скандалчета не го разколебаха ни най-малко, но разкритията, че е преписвал докторската си работа се оказаха фатални. Макар той и до днес да отхвърля тези обвинения.

Редакцията препоръчва