Политика на опустошението | Новини и анализи от Европа | DW | 22.07.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Политика на опустошението

Няма и 100 дни, откакто правителство на премиера Вучич е на власт, а кандидатката за европейско членство Сърбия се оказва не само застрашена от банкрут, но и на път да помете дори остатъка от медийната свобода.

В Сърбия всичко вървеше уж добре. През януари страната започна предприсъединителни преговори с ЕС, западните страни похвалиха Белград за политиката му в Косово, министър-председателят Александър Вучич бе поканен на държавни приеми във Виена, Париж и Берлин. При посещението си в Берлин в края на юни той дори разговаря на четири очи с канцлерката Меркел. Вярно, казали са си те, икономическото положение в Сърбия е лошо, но премиерът ще се заеме с нужните реформи, а ЕС ще го подкрепи.

Стига само да провежда мирна политика в региона, простени ще са му националистическия уклон през 90-те години и "дребните" грешки във вътрешната политика - а именно това, че смаза едва ли не всякаква опозиция в страната си, че превърна медиите в рупор на своята политика, чрез който заклеймява противниците на режима и укрепва едноличната си власт.

Медийна свобода с намордник

"В Сърбия няма цензура в тесния смисъл на думата, но свободата на мненията е силно застрашена, блокират се и се свалят блогове, задържат се блогъри", казва известната журналистка Йована Глигориевич. Няма преки доказателства за намеса от страна на режима, но е показателно, че се блокират именно критичните публикации срещу него, допълва тя. В сръбския печат не се допускат критични материали, критика срещу властта може да се чуе единствено в две телевизионни предавания.

Zeitungskiosk in Serbien

Повечето тиражни вестници са под контрола на правителството

Журналистическите съюзи предупреждават, че тежкото икономическо положение на медиите неизбежно застрашава медийната свобода. Големите медийни фирми не искат да си навличат ядове с управляващите, защото това би се отразило зле на бизнеса им. Критичните спрямо властта вестници не получават поръчки за реклама, от които финансово всъщност изцяло зависят.

Сърбия - пред фалит?

Апропо, финансите. Не само в медийната, а и във финансовата и икономическата си политика правителството на Александър Вучич явно излиза от релси. Няма и 100 дни, откакто то е на власт, а носителят на надежди - финансовият министър, възпитаник на Харвард, Лазар Кръстич подаде оставка поради разногласия с премиера относно политиката в поетия от него ресор. Напразно Кръстич настояваше за намаляване на пенсиите и заплатите в Сърбия. "Ако продължаваме да игнорираме реалностите, ще поставим държавата буквално на колене. С увеличаването на пенсиите и нерешения въпрос с огромния брой държавни служители ние увеличахме публичния дълг с около шест милиарда динара", заяви той.

Предизвикателствата пред страната са рекордният бюджетен дефицит и огромният брой пенсионери, надхвърлящ този на трудещите се. Наблюдателите прогнозират отрицателен стопански ръст за 2014 година от около един процент. Въпреки гръмогласните обещания на премиера Вучич за реформи, кандидатката за европейско членство Сърбия може да изпадне в неплатежоспособност.

Serbien Zastava Waffenfabrik in Kragujevac

"Плодовете" на обещаните реформи

Празни обещания

Белград поддържа на изкуствено дишане около 584 губещи държавни предприятия със субсидии от 600 милиона евро годишно. Изплащането на заплатите в държавния сектор поглъща една четвърт от опоскания държавен бюджет. Други 30 процента от бюджета поглъщат разходите за нарастващия брой пенсионери, който е 1,7 милиона души и надхвърля броя на данъкоплатците. Към това се прибавят и разходите за раздутия държавен апарат, които увеличиха бюджетния дефицит с над 8 процента. Няма изгледи за стопански възход в Сърбия. Тъкмо напротив. Чуждестранните инвестиции за първите четири месеца от годината са намалели значително, въпреки обещаните от премиера Вучич милиардни нови инвестиции. Прокламираните от него мерки за икономии и реформи също някак не се осъществяват. Предложеното от финансовия министър "затягане на коланите" не било реалистично, а плодовете на реформите, които самият Вучич обещава, щели да се усетят след не по-малко от "три - четири години", заяви премиерът.

"Той е човек, който само заявява намерения. Но думите му нямат никаква стойност. Казва само това, което хората искат да чуят. Дори когато самият той мисли нещо съвсем различно", казва бившият сръбски министър на икономиката Саша Радулович. Чудно ли е при такова разминаване на думи и дела, че премиерът Вучич не понася другите да казват и мислят нещо съвсем различно от онова, което той иска да чуе? И че безапелационно заглушава всяка критична дума срещу неговата власт?!

Редакцията препоръчва