Политиката на Шрьодер относно войната в Ирак | Политика | DW | 03.03.2006
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Политиката на Шрьодер относно войната в Ирак

Как Герхард Шрьодер и Йошка Фишер нарушиха баланса между политиката за мир и налагането на властта си – на тази тема ви предлагаме коментар от седмичника “Ди Цайт”.

default

Внезапно се появиха съмнения. За нито едно решение на правителството от социалдемократи и зелени не имало по-голямо одобрение от отказа за участие във войната в Ирак. Под издигнатото от Шрьодер и Й. Фешер знаме на мира болшинството германци се обединиха така впечатляващо единодушно, че опозицията тогава се оттегли сплашено. На пазарния площад на републиката Шрьодер извика :” Германия няма да се включи в тази война”. Нима неговото правителство все пак е сторило подобно нещо?

Разкритията, които извират от американски източници, говорят в полза на подобно нещо – с което потапят външната политика на едно федерално правителство в твърде двузначна светлина. Политика, чието бунтарство,да не кажем и самодоволство навремето накара “ястребите” във Вашингтон да закипят от възмущение.

Министърът на вътрешните работи Ото Шили действително навреме е знаел за отвличането на Ел Масри и е запазил информациите само за себе си. А в Багдад пък е имало сътрудници на външното германско разузнаване, които са помагали на американската армия да локализират цели за нападения. Нито Шрьодер и Фишер, Ото Шили или Франк-Валтер Щайнмайер не предоставиха тези информации доброволно. Колко ли е правдоподобно е опровержението, с което излезе сега федералното правителство в отговор на съобщението в “Ню Йорк Таймс”, че сътрудници на външното разузнаване са предавали на американците отбранителните планове на Садам Хюсеин? Доста странно е все пак, че няколко небрежно нахвърляни отбранителни линии биха могли да са дали на американците ценни указания за отбранителната стратегия на Садам, при положение, че техните сателити са могли да регистрират всеки укрит под земята танк около Багдад.. Ако обаче, приемем, че историята, както и някои предишни разкрития, съдържа зрънце истина: няма ли да излезе тогава прав “Таймс” с извода си, че Германия е един от онези случаи, в които правителството предупреждава за инвазия, тайно обаче подпомага американците във воденето на войната? Щайнмаер не е готов да търпи, “пренаписването на историята” и повтаря, че германското “не” на войната в Ирак не може да бъде подлагано на съмнение.

Не е лесно, да се съвместяват функциите на “гълъб на мира” и “политик на реалностите”. Де факто, подобно умение представлява най- висше държавническо изкуство. Не се ли владее това изкуство обаче, самостоятелността лесно може да се доведе до изолация, а държавническите съображения до съучастие в престъпления. Във всеки случай, по тесния ръб, отделящ идеалната от реалната политика, може да се движи само онзи, който се подсигурява с двойни и тройни осигурителни въжета. Между Берлин и Вашингтон обаче връзките бяха прекъснати. Джордж Буш заподозря Герхард Шрьодер даже в лична неискреност. Избирателите – обратно вярваха на Шрьодер и на неговото правителство. До днес. Без анкетна комисия вече не може да се мине. Тази комисия вероятно ще се превърне в нещо като учебен час по двоен морал, желания за мир и военна действителност, за дръзки речи и хладнокръвни отмъщения.