Ползата от Пакта за стабилност | Политика | DW | 05.08.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Ползата от Пакта за стабилност

Рекапитулация за дейността от създаването на Пакта през 1999-та година досега

И най-непретенциозните туристи не биха желали да прекарат отпуската си там, където не е гарантирано водоснабдяването, или пък на места, за които се предполага, че отпадъчните води се изливат в морето. Затова федералното правителство оказа подкрепа за разработването на проекти за водоснабдяването и за отпадните води в шест крайбрежни региона на Черна гора – разказва Ингрид Матойс-Майер, член на Борда на директорите на банката “Кредитанщалт фюр видерауфбау”, посочвайки практически пример за дейността на държавната банкова група на Балканите.

Банката е отпуснала досега над 800 млн евро за Пакта за стабилност. Финансира се както възстановяването на пострадалите от войната региони, така и икономическото развитие. С отпускането на изгодни кредити е оказано съдействие предимно на енергийния и финансовия сектор, както и на комуналната инфраструктура. Освен това банката насърчава и регионалното сътрудничество:

Например за изграждането на пречиствателна станция за отпадните води край Охридското езеро. Или пък за изграждането на път между Косово и Черна гора. Както и за 400-волтовия електропровод Тирана-Подгорица – само той недостигаше, за да бъде свързан целия регион в мрежата.

Благодарение на подобни ангажименти от началото на тази година Балканите са част от единната европейска енергийна система. Като точно толкова важно, колкото осигуряването на средствата за помощите за развитие, е и координирането на действията на държавите-донори и институциите – което е също сред задачите на Кредитанщалт фюр видерауфбау.

На място проектите се реализират успешно със съдействието на Германското дружество за техническо сътрудничество – което от години консултира балканските правителства, стремящи се до едно към членство в Европейския съюз – най-вече по отношение на макроикономическото преориентиране на бившата комунистическа система, по отношение на същностните правни реформи, или – по-късно – при директното насърчаване на средната класа като важен работодател и мотор на функциониращата пазарна икономика. В момента в ход са 130 различни проекти, на обща стойност 100 млн евро.

Обобщавайки ефекта от действието на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа федералната министърка на развитието Хайдемари Вичорек-Цойл акцентира върху неговото предназначение:

Да отваря нови перспективи, да допринася за мира и сътрудничеството, за демократичните промени и, естествено, за трайната стабилизация на икономическото развитие. И този ангажимент е в наш интерес, тъй като ние не можем да сме заинтересовани от тов в Европа да има бедняци.

Става дума и за това – да се намали икономическата миграция от Югоизточна Европа. А като краен резултат чрез Пакта за стабилност се цели Балканските държави да се приближат към Европейския съюз. От всички държави-членки на Пакта за стабилност, най-дълъг път пред себе си имат Босна и Херцеговина, Албания и Молдова. Още работа има и в страни като Сърбия и Черна гора и Македония. Докато България и Румъния вече са официални кандадтки за членство в Общността, Хърватия е на прага. Само че крехките правителствени коалиции, нестабилното положение в областта на сигурността, корупцията и престъпността са проблемите, с които всички тези държави трябва да продължат да се борят. Въпреки успехите – както отбелязва Вичорек-Цойл – картината за региона не е розова.