Ползата от културата | Новини и анализи от България | DW | 03.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Ползата от културата

Ако културата не присъства като насъщна част от битието ни, ако не ни създава потребности и пространства, които да обживяваме с мечти и човечност, едва ли бихме се сдобрили със съществуването си, пише Мирела Иванова.

"Статуя на фар разбуни духовете в Царево." Из новините на вестник "Сега".

Твърде много граници се насъбраха: между хора, събития, сезони, политическо и всекидневно. В последните дни на отпускарското лято и началото на деловата есен в София цари особена тревожност - поради сянката на една бъдеща война в Сирия, която непрекъснато се обговаря с тягостните предчувствия и перспективи и за участващи, и за съучастващи. Бежанската вълна също е факт, който не може да не ни засяга - светът е цялостен и няма незамесени. Междупартийните и вътрешнопартийни дрязги и крамоли доливат масло в огнищата на напрежение и ги поддържат едновременно с несвършващите протести и контрапротести. Но едновременно с това по българското Черноморие лятото се влива в есента с културни прояви, като несъмнено в центъра си остават традиционните празници на изкуствата "Аполония" в Созопол.

Облагородяването на туризма

В последните години българският туризъм като че ли взе да се отваря за облагородяващото присъствие на културата: не говоря само за множеството впечатляващи рок концерти в Каварна и грандиозния фестивал в Бургас - Варна също разнообрази програмата и освен театралния фестивал "Варненско лято" и кинофорума "Любовта е лудост", отвори пешеходната си зона и за "Алея на книгата". На самия плаж в Албена пък тази година бе устроена огромна многоезична обществена библиотека.

Ausstellung von Andrej Daniel in Sozopol

За тези, които искат да се изтръгнат от хватката на всекидневното

Можем да разглеждаме и изброените, и пропуснатите културни събития като добри знаци, които постепенно отместват погледа на почиващите от бетонните грамади и алкохолните делириуми, за които най-често става дума. Несъмнено и малките, и големите курортни селища търсят свои акценти в облика си, разчитайки и на изкуството. Това несъмнено е важно както за чуждестранните туристи, така и за българските, копнеещи да се изтръгнат поне за преброено време от хватката на всекидневното и политическото. Естествено - и инфраструктурата, и условията не са без значение, но културните символи ги надграждат. Затова и битката за опазване на автентичните паметници в Несебър е безкрайна и почти безмилостна, затова и Поморие се бори да отвоюва своя амфитеатър на Яворовите скали. Сега в Царево статуята на огромна тракийска богиня, предназначена за символ и фар едновременно, също разбунва местните духове - както през 2003 се случи с огромния монумент на Богородица, издигнат в Хасково, дълго оспорван, но вече възприет и включен в списъка на стоте национални туристически обекти.

Култура наша насъщна

В непосилно бедната, разполовена от всевъзможни граници на противостоенето и политическата озъбеност българска битност, се случва като в стихотворението „Изсичането на Лонгоза” от Андрей Германов: "човек посяга и на красотата/ и страшното е в туй, че той е прав".

Statue der Heiligen Mutter Gottes in Haskovo

Много статуи, много нещо

Непрекъснато тематизираме само и единствено икономическата криза, затъваме в нея, самоокайваме се, заседнали на безизходното й дъно, дехуманизираме се - но освен с възможности за разгръщане на производството и предприемчивостта, оттам можем да се измъкнем благодарение на културата. Ако тя не присъсва като насъщна част от общото ни социално битие, ако не ни създава потребности и пространства, които да обживяваме с мечти, въображение, човечност, ако не съществува нейното "високо" място, то едва ли бихме се сдобрили със съществуването си тук и сега, с хомота на вечното оцеляване, с тоталниия утилитаризъм на живота.

Автор: М. Иванова; Редактор: Б. Михайлова

Редакцията препоръчва