Ползата от българите и румънците | Новини и анализи от Европа | DW | 24.08.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ползата от българите и румънците

В Германия напоследък пристигат все повече хора от България и Румъния. Което в очите на мнозина изглежда проблем. Но не e непременно - Германия всъщност печели от пришълците, твърди експертът Херберт Брюкер в "Ди Цайт".

Голяма част от германската общественост смята, че миграцията на българи и румънци е едва ли не опасност за Германия - защото битува мнението, че мигрантите от България и Румъния се интегрират в трудовия пазар и в обществото много по-трудно от останалите групи чужденци и натоварват допълнително социалната система. А медиите наричат тези хора "мигранти по бедност".

Вярно е, че България и Румъния са сред най-бедните държави в ЕС - по данни на Евростат доходите на глава от населението в двете страни са едва 39 процента от нивото на доходите в Германия. Оттам нататък - големите разлики в доходите естествено водят и до засилена миграция. В Германия в момента живеят 5 процента от населението на страните от първото източно разширяване на ЕС, а българите и румънците са 10 на сто. Въпросът сега е дали тази миграция представлява финансов и социален проблем за Германия?

Миграцията не затормозява

Бегъл поглед върху статистиката дава отговор на този въпрос. В края на 2012 година безработни са 9,6 процента от живеещите в Германия българи и румънци. Тази квота обаче е далеч по-ниска от показателите за всички живеещи в Германия чужденци, от които безработни са 16,4 на сто.

Roma auf dem Balkan

Разликите в доходите естествено водят и до засилена миграция

Подобна е картината и при сравнителните данни за зависимите от социални помощи. В края на годината такива помощи са получавали 9,3 процента от българите и румънците, докато квотата за всички живеещи в Германия чужденци е отново 16,4 на сто. Така погледнато - българите и румънците са сред най-добре интегрираните групи чужденци в Германия, изтъква "Ди Цайт".

Откъде тогава произтича това несъответствие между обществените нагласи и националната статистика? Най-вероятно от регионалните различия, предполага авторът на статията Херберт Брюкер. В градове като Щутгарт и Мюнхен, например, безработицата сред българи и румънци е сравнително ниска, докато в Дуисбург, Берлин и Дортмунд е много висока. Към общата картина се прибавят и социалните услуги, които статистиката не отчита - приютяването на бездомните, разходите за медицинско обслужване или здравните застраховки. Част от тези хора дори нямат адресна регистрация. Оттам нататък феномените, разпространявани от медиите и дискутирани от обществеността, са част от реалността в Германия. Въпреки това е грешно да се прави заключението, че миграцията от България и Румъния доплънително затормозява обществените финанси и социалната държава. Тъкмо напротив.

Кой печели и кой губи?

Принципно чужденците и хората с чуждестранни корени получават повече държавни помощи. Но от друга страна държавата пести от средствата за образование, а особено много печели пенсионната система. Което се дължи на възрастовата структура на пришълците от България и Румъния - те плащат пенсионни вноски, докато броят на получаващите пенсии е изключително нисък. Плащаните пенсионни вноски надвишават значително разходите за социални услуги, изчислява "Ди Цайт".

Roma in Duisburg

Те получават детски надбавки, но пък плащат пенсионни вноски

Рекапитулацията изглежда още по-положителна, когато се отчете колко по-висококвалифицирани и интегрирани в трудовия пазар са мигрантите. В момента Германия печели от българите и румънците, защото квотата на безработните и получаващите помощи е незначително по-висока от средната за страната. Има и губещи, разбира се. Това са преди всичко общините, които понасят основното финансово бреме. Някои от тях вече изнемогват и търсят съдействие от Берлин и Брюксел.

Т.е. - в крайна сметка трябва да се коригира господстващото мнение, че българите и румънците са "мигранти по бедност", пише "Ди Цайт". Тази корекция е необходима, за да се избегне несправедливото заклеймяване на хората от тези две страни. В противен случай проблемите с интеграцията само ще се задълбочат.

Редакцията препоръчва