Позорният бизнес на Турция | Начало | DW | 08.05.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Позорният бизнес на Турция

В Анадола вино се е произвеждало още преди 7000 години, а в наши дни Турция е на шесто място в света по производство на грозде. Но само 3% от него се преработват на вино. Защото този бизнес бил позорен и греховен...

Познавачи разказват, че много турски селяни съвсем умишлено не дават земите си на лозари, защото са убедени, че производството на алкохолни напитки е грях. Въпреки това винопроизводството в Турция се развива в момента много стремително. Изникват множество нови фирми, които инвестират в модерни технологии и произвеждат все по-качествени вина. През последните две години турски вина са спечелили над 500 международни награди - подобно нещо не е имало досега. А по данни на Германския изследователски институт за биологично земеделие, Турция е на пето място в света по лозарски площи, които се обработват екологично.

Независимо от всичко това винарският бранш в Турция изживява трудни времена. Мнозина лозари се оплакват, че Турция никога не е имала правителство, което да е така враждебно настроено спрямо техния бизнес, както сегашното. Производител на вино от малкото градче Хоскьой разказва, че на три пъти въоръжени полицаи претърсили избите му, без да имат някакъв конкретен повод. Един от полицаите даже му казал: "Ти си толкова симпатичен, пък се занимаваш с тоя позорен бизнес!".

А райските реки от вино?

Kein Alkohol

Турският кръстоносен поход срещу алкохола

Населението на Турция е предимно мюсюлманско, но тъй като държавата е светска по характер, употребата на алкохол е официално разрешена. Откакто обаче на власт дойде религиозно-консервативната партия на премиера Ердоган, алкохолът е подложен на същинско гонение. Акцизът се увеличава непрестанно, вследствие на което най-евтината бутилка вино струва междувременно 6 евро. В повечето населени места в Анадола, както и в някои консервативни квартали на Истанбул е почти невъзможно да получиш лиценз за продажба на алкохолни напитки. А в градските заведения за обществено хранене алкохолът е изцяло забранен.

Известният турски пианист и композитор Фазил Сай, който е отявлен критик на партията на Ердоган, дори беше осъден, защото бил нанесъл обида на исляма. Припомняйки, че Коранът описва рая като място, в което текат реки от вино, Сай беше написал в Туитър следното: "Нима си представяте рая като кръчма? Казвате също така, че всеки правоверен там го чакали две жени - нима раят е нещо като бардак?".

Задръжките на турските власти по отношение на греховните удоволствия са значително по-малки в туристическите центрове на страната, откъдето идват огромни валутни приходи. Крайбрежието на Анталия е пълно с барове и дискотеки, в които алкохолът се лее безспир. Показателно е, че турското министерство на туризма активно подкрепя винарския бранш. Нищо чудно всъщност - при положение, че турските вина са нещо като "златна мина". Който я разработи, може да разчита на огромни приходи.

"Пия само сокчета"

Weinernte im Elsass

Турските винопроизводители не губят надежда - въпреки всички препятствия

Въпреки всичко това войната срещу алкохола продължава - и то независимо от факта, че турската нация по принцип няма алкохолен проблем. Според данни на ОИСР турските граждани консумират средно по 1,5 литра алкохол на година, докато в Германия например се консумират по 11,7 литра годишно. Това обаче не попречи на полу-държавната авиокомпания "Търкиш Еърлайнс" да извади всички алкохолни напитки от менютата на вътрешните полети. Аргументът: почти никой не купувал алкохол. Голяма част от турската общественост реагира с възмущение. "Фирма, която се рекламира под мотото "Globally Yours", едва ли може да си позволи подобно нещо. Мисля, че ще съжаляват за това си решение", казва един винопроизводител.

Въпреки това лозарите са убедени, че турското вино ще си пробие път до потребителите. Нищо, че повечето политици в Турция твърдят, че пиели единствено плодов сок...

ДПА, АФП, ШпО, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва