Пожертва ли Западът Дебалцево? | Новини и анализи от Европа | DW | 19.02.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Пожертва ли Западът Дебалцево?

От това дали ще бъде спазено споразумението от Минск зависи бъдещето на украинския президент. Някои факти около самото споразумение подсказват, че падането на Дебалцево вероятно е било договорено, смята Маджиб Сатар.

Няма изненадани от случилото се в Дебалцево. Например в американския Конгрес във Вашингтон, където още от самото начало не харесваха последната германско-френска инициатива, защото бяха убедени, че всяко огъване пред Путин само засилва неговите апетити. Няма обаче изненадани и в Берлин и в Париж, предприели дипломатическата офанзива - и не само заради това, че в Източна Украйна сраженията се ожесточаваха все повече, а и защото по-големи загуби за украинската армия при Дебалцево щяха да поставят под въпрос бъдещето на цялото украинско правителство. Разбираемо е също така, че не беше изненадан и самият Путин, който се приближава до заветната си цел да види Украйна като провалена държава - нали в крайна сметка той е човекът, който дърпа конците. Нито пък украинският президент и главнокомандващ въоръжените сили на страната Петро Порошенко изглежда изненадан - накрая той повече не можеше да си затваря очите пред реалностите в Дебалцево.

Странно изглежда, че докато се водеха тежки сражения, довели до падането на Дебалцево, Съветът за сигурност на ООН прие резолюция в подкрепа на изпълнението на споразумението от Минск. И докато мотивите на "посланика на мира" от Москва са ясни, то Западът (още веднъж) демонстрира по този начин своята сплотеност. Въпреки първоначалния си скептицизъм американците остават на страната на Франция и Германия, която не е представена в СС на ООН, и не се отказват от договореностите в Минск - въпреки всичко, което се случи от неделя насам в Източна Украйна.

Истинският пазарлък

Това може да изглежда наивно и накрая наистина да се окаже илюзорно. Но в него има и трезва политика, както показаха преговорите през онази дълга нощ на разговори в беларуската столица. След като по настояване на Ангела Меркел руският президент Путин се отказа от искането си украинските части да се изтеглят от Дебалцево, започна истинският пазарлък по детайлите на бъдещото примирие. Относно момента, в който то трябваше да влезе в действие, Москва и Киев се ръководеха от чисто военната логика на въпроса. И ако накрая Путин се съгласи оръжията да замлъкнат 60 часа след компромиса от Минск, то е защото го бяха уверили, че толкова време е необходимо на проруските сепаратисти да спечелят битката за Дебалцево. Но го бяха заблудили, защото на практика това отне на бунтовниците няколко дни повече - времето, през което руската страна отказваше да изпълни споразумението от Минск.

Ukraine ukrainische Soldaten verlassen Debalzewe

Украинските войници се изтеглят от Дебалцево

Но по-голяма изглежда бе заблудата на Порошенко, защото на практика Дебалцево беше изгубено още когато преговарящите си тръгваха от Минск миналия четвъртък. Какво тогава донесе германско-френската дипломатическа инициатива? Сега Дебалцево вече е руско. Изтеглянето на украинските части от района е горчиво поражение, което обаче, ако не бяха преговорите в Минск, можеше да се превърне и в истинска военна катастрофа за Киев.

Тайни договорки и рискове

Със засилената си телефонна дипломация Меркел и Оланд, които осъдиха руското поведение, всъщност се борят и за политическото оцеляване на Порошенко, който все още подкрепя споразумението от Минск. След падането на Дебалцево бъдещето на украинския президент зависеше от това дали сепаратистите ще използват за пропаганда взетите в плен украински войници, защото това би било равносилно на унижение за Порошенко. Неслучайно той определи като планирано изтеглянето от Дебалцево, което след разрушенията в града и минирането на основната пътна инфраструктура в района има по-скоро символично, отколкото стратегическо значение. Освен с опасността да бъде унижен от Путин, Порошенко сега трябва да се бори и срещу плъзналата в Киев конспиративна теория, че Меркел и Оланд не само са знаели преди да отпътуват от Минск, че Дебалцево не може да бъде удържано, но че и преди преговорите са били готови да жертват Дебалцево.

Срещу този прочит, който налива вода в мелницата на противниците на Порошенко в Киев, говори подготовката на преговорите в Минск, които бяха предшествани от съгласуване на позициите между трите правителства - германското, френското и украинското. Кой от възможните прочити накрая ще се окаже верен, ще зависи от това дали след превземането на Дебалцево Москва ще изпълни първата част от споразумението от Минск - да накара оръжията да замлъкнат, за да бъде даден ход и на другите договорености в "комплекса от мерки". При най-оптимистичния вариант сега може да започне изпълнението на това, което трябваше да се случи още в неделя. А при най-песимистичния Москва може да обърне сега поглед към Мариупол.

Берлин и Париж използваха в Минск цялата си тежест, поемайки по този начин огромен риск. Ако техните усилия се провалят, ударът по престижа на Меркел и Оланд ще бъде само най-малкият проблем. Защото в такъв случай ЕС ще трябва да изпълни обещанието си и да затегне санкциите срещу Русия, давайки си добре сметката, че вече няма какво да спре американските оръжейни доставки за Украйна. И в този смисъл Вашингтон може да се окаже за Москва, която твърди, че не участва във войната в Украйна, онази величина, с която тя ще трябва вече да се съобразява.

Маджид Затар (Франкфуртер Алгемайне Цайтунг)

www.faz.net

Всички права запазени. © Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

Редакцията препоръчва