Пожарът в българските университети | Новини и анализи от България | DW | 31.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Пожарът в българските университети

Студентският бунт разпали наново позатихналите летни пожари на българското недоволство. Кои са протестиращите в университетите, какви цели преследват и какво мислят някои от преподавателите в СУ за техния бунт?

Студентските окупации бързо се превърнаха в поредния фронт на „пропагандната” и „контрапропагандна” война между противниците и привържениците на управляващия режим. В битката за разводняване и миниране на младежките протести бързо бяха хвърлени администрация, партийни провокатори, платени биячи и най-вече медиите с техните журналистически „къртици”, които доскоро старателно бяха прикривани. За проф. Цочо Бояджиев, медиевист и преводач, подбудителите на тази война са ясни, но той се пита защо управляващите не се срамуват, защо не се гнусят от използването на такива прийоми? „Срещу откровеността и честността на повечето протестиращи студенти да се хвърлят гологлави биячи е просто позор. Крипто-левичарството все още съществува в България, а екстремността на ситуацията просто наложи тези „къртици” да излязат на открито. И толкова по-жалко за тях”, казва професорът, който е преводач на Платон и други древни и средновековни мислители.

Директорът на българския офис на Европейския съвет за външна политика Димитър Бечев казва на свой ред, че тактиката „и едните, и другите са маскари” подрива доверието както в гражданското общество, така и в Конституцията. Сеейки недоверие сред хората, управляващите преследват една-единствена цел: да се закрепят във властта.

Същината на протеста

„Студентите винаги са били плуралистична общност и доколкото ги познавам днес, сред тях има хора както с леви, така и с десни убеждения, между тях дори възникват определени напрежения”, казва преподавателят по теория на политиката Даниел Смилов и добавя: „Но самият факт, че дотук те успяват да артикулират много смислени позиции, е за мен много впечатляващ - още повече, че макар и с различни възгледи, тези хора успяха да се обединят зад една доста консистентна и кохерентна платформа”, констатира Смилов.

И все пак: защо за разлика от Европа, където обикновено протестите се организират от левицата, днес в България тъкмо левите бранят статуквото? „У нас протестът не е нито ляв, нито десен”, смята Димитър Бечев. „Ще видите много леви хора сред протестиращите. „Новата левица”, например, която е с европейска ориентация, не припознава БСП - тя припознава протеста”, казва още Бечев. Неговият колега Даниел Смилов пояснява, че хората, които познават логиката на българския политически живот, са наясно, че сега всичко се върти около моралните проблеми, произтекли от назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и осветляването на тесните връзки между управляващи и корпоративни групировки. „Това е същината на протеста и да се квалифицира ляво или дясно е вторичен проблем. Студентите много добре са усетили тази същност и я поставят като дълбок морален проблем, чието решение е едно - оставка и нови избори”, казва Смилов.

Studentenprostest Bulgarien Sofia

Ще им отговори ли някой?

"Не сме нормална държава"

Историкът проф. Пламен Цветков е категоричен, че левица и десница има само в рамките на демокрацията, а комунизмът е несъвместим с демокрацията. Според него БСП е непокътната структура, останала в наследство от комунистическия режим, което е единственият такъв случай в цяла Европа. „Просто не сме нормална държава - няма левица, няма десница, но затова пък продължава да има комунизъм и антикомунизъм”, казва проф. Цветков.

Доц. Мария Пиргова твърди на свой ред, че недоволството на младите българи не е автентично. „Дори студентите, на които преподавам, не вярват, че протестите са автентични. Тези протести са много закъсняли, те са „маркетингово” оформени”, твърди доц. Пиргова.

Политологът Димитър Бечев цитира свой руски колега, който през 2012 година, когато избухнаха протестите срещу Путин, беше казал, че Русия вече е разделена на „партията на телевизора” и „партията на интернет”. „Някои хора в българската власт все още живеят във времената на телевизията, когато информационният поток можеше безконтролно да се манипулира, можеше да се моделира една паралелна реалност. За наше щастие днес интернет е среда, в която публичността е норма и там личната позиция е видна много отчетливо. В университетите днес протестира именно интернет-поколението. И колкото и да се опитват да манипулират неговия образ, това поколение си има свой канал за действие”, казва Бечев.

Редакцията препоръчва