Погребалната култура - огледало на обществото | Начало | DW | 31.10.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Погребалната култура - огледало на обществото

Ръчно изрисувани ковчези, мемориални паркове, виртуални надгробни плочи - погребалната култура в Германия се променя. Погребенията стават по-пъстри и по-индивидуални. Те са един вид огледало на обществото.

За тъгата норми няма

За тъгата норми няма

И погребалният служител си има своите мечти. Вместо черна пръст и сиви камъни, той предпочита пъстри поля и сини изворчета. Фриц Рот от разположеното недалеч от Кьолн селище Бергиш-Гладбах е осъществил тази мечта. Преди четири години основал първото частно гробище - с кътчета за медитация, извори, стена на плача и индивидуално оформени гробове. Вместо да предоставят всичко на гробаря, клиентите на Рот имат време и пространство, за да се отдадат на своята лична скръб.

"Най-важното е, че централно място заема вече не покойникът, а скърбящият по него, този, който остава с мъката и трябва да я надживее. Както казва поетесата Маша Калеко: "Твоята смърт е тази, с която умираш. Смъртта на другите е тази, с която трябва да продължиш да живееш." Искам да вдъхна кураж на хората да преживеят мъката си по свой начин."

Karneval Flash-Galerie

Все повече германци изрисуват ковчезите на своите близки

Музика и танци на жалейката

В погребалната служба на Фриц Рот тленните останки на покойниците остават изложени толкова дълго, колкото близките им пожелаят. Ковчезите и урните с праха могат да бъдат пъстро оцветени, жалейната гощавка може да включва музика, танци и речи. Години наред подобни неща се смятаха за неподходящи, днес все повече погребални служби се съобразяват с желанията на близките, които не искат традиционно християнско погребение, казва Александър Хелбах от Потребителската инициатива за погребална култура "Етернитас".

"Наблюдаваме все по-голямо предпочитание към жалейни гощавки, които включват редица ритуали, редица елементи, повлияни от различни традиции. Вече не се спазва строгото християнско погребение, не се изпълняват църковни песни, а се включва друг вид музика, например поп и рок. Нов и предпочитан ритуал е след жалейната гощавка да се пускат балони във въздуха."

Все по-индивидуални, по-пъстри и по-малки - такава е сегашната тенденция в германските погребения. За целта близките са готови да се бръкнат по-надълбоко в джоба. Наред с това има обаче и все повече погребения, които са много по-семпли и много по-евтини. Александър Хелбах:

"Погребалното дело е като огледало на обществото. Промените в погребалната култура отразяват промени в обществото; видно е, че средното съсловие намалява. Налице е тенденция да се организират прости, евтини погребения, както и тенденция към скъпи, пищни, съобразени с индивидуалния вкус погребения. Жалейните гощавки също протичат много по-различно, отколкото пред двайсетина години."

Евтините погребения са почти толкова на брой, колкото и скъпите. Много от 5000-те погребални служби в Германия печелят добре. Не така стоят нещата с мемориалните паркове. Те остават по-скоро неизползвани като погребални средища. По-младите хора вече не проявяват интерес към тях. Те предпочитат мемориалните страници в интернет, обяснява Александър Хелбах:

Flash-Galerie Karneval 2010

Най-новият ритуал - пускането на балони във въздуха

И виртуалното гробище е факт!

"Днес почти всеки има своя сметка във виртуалната мрежа. Тези хора са все още сравнително млади, но когато умрат, страниците им в интернет ще бъдат използвани и като мемориални страници. Има специални сайтове, които се използват само за такива случаи. Това е един вид допълнение към днешната погребална култура. Според мен обаче мемориалната страница не може да замести гроба."

Горе-долу така смята и Фриц Рот. От две години той предлага на хора, загубили близките си, и интернет услуги - опечалените могат да разполагат в мрежата с "виртуално гробище", да поставят виртуални надгробни плочи на близките си, да пишат спомени, да разказват истории за тях и да подържат паметта за тях. Това е един вид мост между смъртта и живота.

"Мъката е креативна, тя не е свързана непременно с черното и мрачното. Празникът на скръбта е и празник на живота."

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание