Повече руски, отколкото български знамена | Новини и анализи от България | DW | 27.12.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Повече руски, отколкото български знамена

Под това заглавие ФАЦ помества интервю с българския президент Росен Плевнелиев. Публикацията намери широк отзвук и в други германски медии: „Дойче веле”, „Ди Цайт”, ДПА. Предлагаме Ви обзор на тази публикация.

Плевнелиев - най-остър в критиката си към Москва

Като въведение към интервюто, балканският кореспондент на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Михаел Мартенс пише, че нито един български политик и само малцина източноевропейски политици си позволяват толкова открита критика срещу Русия, колкото Росен Плевнелиев. В интервюто си за ФАЦ, българският държавен глава прави равносметка на своето президентство и отново отправя толкова остра критика към Русия, че в Москва сигурно ще възприемат изявленията му като нова атака на един непослушен български политик срещу руско-българското братство и единство, пише авторът Михаел Мартенс. Росен Плевнелиев предупреждава, че Русия се опитва да дестабилизира ЕС, подкрепяйки крайно националистически партии и движения. Има много индикации за руско финансиране на антиевропейски партии и медии както в България, така и в други европейски страни, казва Плевнелиев пред ФАЦ.

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг е един от най-авторитетните вестници в Германия

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" е един от най-авторитетните вестници в Германия

 „Да вземем например честите срещи, които организират такива антиевропейски и националистически партии точно в Москва. На подобни обществени мероприятия на такива организации в България много често се развяват повече руски, отколкото български знамена", казва Росен Плевнелиев в разговора си с ФАЦ. Руската подкрепа за антиевропейските сили не е "единично явление, тя се превръща в ясна тенденция в редица европейски страни", казва българският президент, който в този контекст споменава и въпросите за провалилия се референдум в България.

Руската пропаганда срещу европейските ценности

По-нататък в разговора с Михаел Мартенс Росен Плевнелиев говори за "продължаване на дългогодишната политика на КПСС", към която сега се завръща Москва. Първоначално Съветският съюз организираше и финасираше комунистическите партии в западните демократични държави. "Сега става същото. Ръководството в Москва се опитва на нова идеологическа основа да постигне същата цел: да отслаби Европа и да внесе съмнение в ценностите на демокрацията и върховенството на закона", казва Росен Плевнелиев. Българският президент предупреждава, че Москва преследва същата цел и в кибер-войната. Когато преди няколко години той лично за първи път предупредил, че целта на руската политика е чрез интернет да насърчава отхвърлянето на европейските ценности, някои политици окачествили това предупреждение като преувеличено. "Днес обаче за никого не е тайна, че тази политика се провежда с ясната цел за дестабилизирането на ЕС. Затова на хората в ЕС трябва да бъде обяснено какво се случва и какви са целите на руската пропаганда", заявява Плевнелиев, като изрично подчертава, че неговото отношение няма нищо общо с русофобията.

Москва не харесва върховенството на закона

Росен Плевнелиев заявява, че руско-българските отношения са "дълбоки и многостранни", но вследствие на стремежа на няколко поколения българи към демокрация, върховенство на закона и справедливост, днес българският народ е "проевропейски ориентиран". За съжаление ръководството в Москва е тръгнало именно срещу тези ценности, и "по-специално срещу върховенството на закона". Росен Плевнелиев описва сегашния курс на Кремъл като "политика, в която за силния не важат никакви правила". Без да назовава конкретно Крим или Сирия, той критикува промяната на граници от позицията на силата.

Михаел Мартенс, балканският специалист на ФАЦ

Михаел Мартенс, балканският специалист на ФАЦ

"Ние, българите, имаме горчив опит от подобна политика. На Берлинския конгрес през 1878 година от нашата родина бяха откъснати големи територии с българско население. Тази политика беше продължена през двете световни войни чак до конференцията в Ялта, когато, без да ни питат, просто ни оставиха в прегръдките на комунизма за цели 45 години", казва българският президент. На базата на този опит, българите са настроени не срещу Русия, а срещу сегашната руска политика.

60% от българите предпочитат ЕС пред Русия

Росен Плевнелиев смята, че ЕС има добри шансове да се противопостави на руската пропаганда. "Силата на Европа се нейните граждани, тези 500 милиона европейци, които знаят в коя Европа искат да живеят те самите и децата им. Най-мощните оръжия на Европа са демокрацията, правовата държава и фактът, че ние изградихме в ЕС едно пространство, в което хората са свободни. И не бива да отстъпваме от тези ценности, защото те ни направиха силни и те ще ни защитават", казва Росен Плевнелиев. Българският президент предупреждава за опасността от "прекаленото регулиране " в ЕС, но същевременно пледира за по-тясна интеграция там, където това е смислено и полезно. "Ние можем да живеем и с различни стандарти за кривината на краставиците, но имаме нужда от общи усилия в тези сфери, които могат да подсилят мира и мощта на Европа. Например, сътрудничеството при енергоснабдителните мрежи", допълва Росен Плевнелиев. Според него обаче, за целта има нужда от "реалистична оценка на действията на Русия през изминалите години". Освен това не може отделни страни-членки да си "извоюват временни политически и икономически предимства", като се отклоняват от общата европейска линия спрямо Русия, заявява българският президент, без да назовава конкретни държави. Същевременно Росен Плевнелиев отхвърля информациите на някои западни медии, че победата на опозиционния кандидат за президентския пост Румен Радев, била сигнал за политическо сближаване на България с Кремъл. "Това се пресилени твърдения. Анкетите показват, че 60 процента от българите отдават предпочитанията си на ЕС, ако бъдат изправени през избора между Русия и ЕС".

Наследникът на Росен Плевнелиев ще встъпи в длъжност на 22 януари, припомня Михаел Мартенс. В края на интервюто става дума за сегашната политическа ситуация в България и за евентуално предстоящите през март предсрочни парламентарни избори. Росен Плевнелиев освен това отправя апел към правителството в оставка да намери консенсус между важните партии и бързо да посочи нов български еврокомисар.

 

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание