″Повечето българи не са знаели в какво се забъркват″ | Новини и анализи от Европа | DW | 03.03.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

"Повечето българи не са знаели в какво се забъркват"

"Казаха ни да внимаваме с кого говорим в България", спомня си германският журналист К. Бранс-Шрекенедер. Той е бил във Варна - по следите на българите, замесени в най-голямата измама със социални помощи в Германия.

Вижте видеото 09:34
Now live
09:34 мин.

"Казаха ни да внимаваме с кого говорим в България"

Между 2013 и 2016 година около 1 300 чужденци, повечето от които български граждани, са получавали социални помощи от Бюрото по труда в германския град Бремерхафен въз основа на фалшиви документи. Те са представяли фиктивни трудови договори като наети на непълно работно време, след което са се записвали в Бюрото по труда като социално слаби. Тъй като месечните възнаграждения, записани в договорите им, са били по-ниски от валидния в Германия екзистенцминимум, Бюрото по труда в Бремерхафен им е изплащало парични помощи и е поемало част от разходите по наемите им. Мария Илчева разговаря по темата с германския журналист Кристиан Бранс-Шрекенедер, който е бил част от екип разследващи журналисти, тръгнали по следите на българите, замесени в измамата.

ДВ: Г-н Бранс-Шрекенедер, как точно е функционирала измамническата схема?

Кристиан Бранс-Шрекенедер: В повечето случаи пристигналите в Германия български имигранти са се отправяли директно към двете организации в Бремерхафен, които са изработили цялата схема. Срещу определена сума на българите са били издавани различни документи - фиктивни трудови договори или пък удостоверения за частна дейност, която в действителност никога не е била упражнявана. С тези документи те са отивали в Бюрото по труда и са подавали молби за социални помощи, въпреки че никога не са работили или поне не при такива условия, каквито са записани в трудовите им договори. Това е информацията, която бе оповестена от прокуратурата.

ДВ: В такъв случай българите извършители ли са или по-скоро жертви?

Бранс-Шрекенедер: На този въпрос не може да се даде еднозначен отговор. Това, което ние научихме по време на нашето журналистическо разследване, е, че при повечето засегнати става дума за представители на ромското малцинство. Това са хора, които в България са живели изключително бедно, не са образовани, много от тях дори не могат да четат и пишат на майчиния си език. Така че може да се предположи, че много от тях въобще не са знаели къде точно попадат, какво се случва с тях, под какви документи се подписват. В един момент те са се озовавали в един офис, в който хората са говорели техния език, в повечето случаи - турски, защото става дума за турскоговорящи български роми. И вероятно са си мислели, че всичко е легално. Със сигурност обаче сред тези българи има и такива, които са знаели много добре, че и в Германия човек не може просто така да получи пари от държавата. Така че е трудно да се каже кой точно е бил жертва и кой - извършител. Но, според мен, голяма част от българите наистина не са знаели в какво се забъркват.

ДВ: Бяха ли накарани да върнат обратно парите, които са получили от Бюрото по труда?

Бранс-Шрекенедер: Да, службите настояха средствата да бъдат възстановени, след като стана ясно, че помощите са били изплащани неправомерно. Бяха формулирани конкретни искания, само че самият директор на Бюрото по труда в Бремерхафен обясни, че никой не знае какви суми ще бъдат върнати на общината. Според мен сумите, които ще бъдат върнати, ще са в крайна сметка незначителни.

Редакцията препоръчва

ДВ: Какво се случи с българите, след като измамата излезе наяве? Къде живеят тези хора днес?

Бранс-Шрекенедер: И ние се питахме същото. Предполагаме, че една част от тях все още е в Бремерхафен. Може би при роднини. И вероятно без да са официално регистрирани в общината. Сигурно се опитват да преживяват по някакъв друг начин, може би разчитат на детските, тъй като много от тях имат деца. Може пък и някои от тях вече да работят легално. Чухме обаче, че една немалка част от тези хора вече са се върнали в България, а някои са се преместили в други европейски градове. Т.нар. миграция по бедност засяга не само Бремерхафен.

ДВ: Вие сте били част от екипа разследващи журналисти, изпратени в България. Каква беше целта на пътуването Ви? И какво научихте в България?

Бранс-Шрекенедер: Причината, поради която заминахме за България, беше следната: от това, което научихме от нашите информатори, много бързо ни стана ясно, че голяма част от българите, замесени в измамническата схема, идват от Варна или от околностите на Варна. Искахме да видим как живеят хората там и какво ги е накарало да заминат. Искахме също така да разберем как се отнасят българските институции към този проблем. Това ни накара да заминем и да проверим на място дали не съществуват организирани структури, които да са свързани по един или друг начин с организациите в Бремерхафен, изработили схемата. Трябва да призная, че тамошните условия, особено за западноевропейците, са направо плашещи. Ние бяхме във Варна, в една от ромските махали. Хората там живеят в бараки, сред боклуци, изолирани, без социални грижи. Това бе разтърсващо. Защото човек просто не може да си представи, че такива неща се случват в Европа, в страна-членка на Европейския съюз. Видяното там ни е известно иначе само от страните от т.нар. Трети свят.

ДВ: В едно интервю споделяте, че Ви е било препоръчано да не задавате неправилни въпроси в България.

Бранс-Шрекенедер: Да. Нашите информатори ни предупредиха, че тази организирана миграция по бедност, този бизнес с мигрантите по бедност, често е в ръцете на организирани криминални структури. Самата миграция не е нелегална. Но понякога с нея са свързани и мрачни явления като проституция, кражби, търговия с деца. В тази връзка ни беше препоръчано много да внимаваме с кого говорим. Това ни казаха информатори както в България, така и в Германия, които по разбираеми причини искат да останат анонимни.

В България се опитахме да се свържем и с българските служби. Надявахме се да научим нещо полезно и от нашите български колеги. Само че там никой нищо не знаеше за историята в Бремерхафен. А всъщност условията в ромските гета са известни от години, това не е някакъв нов феномен, миграцията не е от 2013 година.

ДВ: А защо германските служби са допуснали всичко това? Защо не са забелязали по-рано, че става дума за организирана измамническа схема. Все пак всичко започва през 2013 и е продължило чак до 2016...

Бранс-Шрекенедер: Това се питат и властите тук. В местния парламент на Бремен бе създадена специална комисия, която е натоварена със задачата да изясни обстоятелствата около тази измама. Според мен тук става дума за колективен провал на няколко различни институции. Твърде дълго проблемът е бил игнориран, твърде дълго не е било потърсено обяснение.

ДВ: Има ли вече разпитани българи в рамките на тази комисия, която се занимава със случая?

Бранс-Шрекенедер: Доколкото знам, все още не е бил изслушан нито един от българските имигранти. Но това се дължи най-вероятно на факта, че никой не знае къде точно се намират тези хора. Властите не разполагат с техните адреси. Много от тях още миналата година са били разпитани от полицията, но не знаем какво точно е излязло наяве по време на тези разпити.

ДВ: Какво бихте посъветвали българите, които си мечтаят за живот в Германия?

Бранс-Шрекенедер: Струва ми се, че най-важното, което трябва да знаят, е следното: не сте длъжни да плащате на никого за нищо. Защото в крайна сметка точно това е било в основата на тази схема. Затова моят съвет е: не сте длъжни да плащате пари на някого, за да подадете например молба за получаване на социални помощи. Човек също така не би трябвало да се доверява сляпо на някого, самото защото той говори майчиния му език. Всъщност бих им казал това, което бих казал и на всеки друг имигрант: информирайте се какво ви очаква в Германия, информирайте се дали въобще имате някакъв шанс на германския трудов пазар - и чак след това решете дали искате да живеете тук. Но в никакъв случай не вярвайте на хора, които ви обещават нещо и искат пари за извършването на някаква услуга.

Аудио и видео по темата