Плюсовете и минусите на българския бюджет | Новини и анализи от България | DW | 25.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Плюсовете и минусите на българския бюджет

Ако човек иска да прочете някакви новини от България, в които обаче да не става дума за протести, корупция и политически битки, най-добре да хвърли трезв поглед към бюджета на страната за 2014, четем в "Нойес Дойчланд".

В статия за "Нойес Дойчланд" Томас Фрам пише, че новият български бюджет представлява свидетелство за надпартийна последователност и символ за икономическа и социалнополитическа воля - въпреки времената на криза от 2008 насам. Авторът изтъква, че на този факт почти не му е било обърнато внимание - на фона на слуховете за това кой направлява и финансира демонстрациите срещу кабинета на Орешарски или пък за това кой поръчва статии и репортажи срещу политическите си противници. Разбира се, неписаният закон продължава да важи, пише по-нататък Фрам и цитира председателя на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев, който след първото четене на бюджета казал следното: "Щом определени средства могат да бъдат откраднати, те ще бъдат откраднати."

По-нататък четем: Въпреки това се открояват солидни индикатори на стабилност. При брутен вътрешен продукт от около 40 милиарда евро приходите в българския бюджет възлизат на 15 милиарда, както бе и при предишното управление - или 37-38 процента от брутния вътрешен продукт. 1,9 милиарда от средствата са по линия на европейските фондове, т.е. - към 10 процента. Още 20 на сто постъпват от социалните осигуровки, 5,2 процента от фирмени данъци, 8,3 процента от подоходното облагане, 14 на сто от акцизи и 25,8 процента от ДДС.

Политическа решителност

Последната цифра показва колко важно е раздвижването на вътрешното потребление за икономическия подем и държавната консолидация на България, изтъква Фрам и допълва, че през последните пет години раздвижването е било невъзможно. Тези години преминаха под знака на ограничаването на бюджетния дефицит, който за втора поредна година се очертава да е малко над половин милиард евро, изтъква авторът.

Политическата решителност личи и в това, че бяха създадени два нови държавни инвестиционни фонда в размер на половин милиард евро. Те са предназначени главно за стимулиране на регионалното развитие, за да се предотврати по-широкото разтваряне на ножицата между столицата и останалата част на България. Предвижда се парите да бъдат раздадени на конкурентен принцип за проекти, насочени най-вече към създаването на нови работни места. При официална безработица от 12,5 процента това определено е смислена мярка, коментира Фрам.

В статията е цитиран и Евгени Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, който се опасява от възникването на скрит дефицит именно по тази линия и от това той да достигне от планираните 1,8% до над 3%, т.е. да надхвърли маастрихтските критерии. "Ако тези средства попаднат в правилните ръце, икономиката ще отбележи ръст от 1,8 процента през 2014, но ако парите отново бъдат разграбени, още през следващата година ще се наложи актуализация на бюджета", смята Иванов.

Plamen Orescharski und Sergei Stanischev

Орешарски: "Бюджетът е максимално напрегнат, но изпълним"

Авторът посочва, че в контекста на несигурните приходи - като например тези, които би трябвало да постъпят през втората половина на следващата година по линия на газопровода "Южен поток" - самият премиер Орешарски определя бюджета като "максимално напрегнат, но изпълним".

Наред с приоритетната цел за раздвижването на вътрешното потребление, правителството поставя и още два малки акцента в бюджета: става дума за увеличаване на разходите за училища и висши учебни заведения, както и за увеличаване на социалния бюджет. Синдикалният лидер Тренчев представи данни, от които излиза, че само няколко месеца след парламентарните избори броят на хората, получаващи заплати под границата на бедността (400 лева), се е увеличил с 80 000 и е достигнал 600 000 души. Това отговаря на около 15 процента от трудоспособното население, четем в статията, публикувана в "Нойес Дойчланд".

За управляващите и бягащите лекари

Би Би Си анализира актуалната ситуация в България, отбелязвайки следното: Въпреки обещанията за стимулиране на икономиката и създаване на повече работни места, днес изглежда доста съмнително управляващата коалиция да изкара пълен четиригодишен мандат. Анализатори вече предричат избори през пролетта. Авторката на кореспонденцията Ема Джейн Кърби заявява и, че щом всички партии в момента са еднакво презирани от избирателите, то остава открит въпросът кой ще може да управлява България.

Порталът "Дойче Виртшафтснахрихтен" също обръща внимание на България. Там е поместена информацията, че 80 процента от българските лекари искат да напуснат родината си. В това няма нищо чудно, щом в Германия, Австрия или Великобритания те биха могли да получат десет пъти по-високи заплати, отколкото в България, пише в статията. Същевременно, както заявява цитираният от изданието д-р Радислав Наков, в здравната система има твърде много корупция. Сенчестата икономика там взима връх. "Дойче Виртшафтснахрихтен" отбелязва, че средната заплата на медиците в България е доста по-ниска от месечните възнагражденяи в Западна Европа, а подобрение на пазара на труда не се очертава. Поради тази причина много от заминалите например за Германия лекари изобщо не планират да се връщат в родината си, посочва изданието.

Редакцията препоръчва

Реклама