″Плаша се от българския тарикатлък″: Васил Найденов за уроците от 2021-а | Новини и анализи от България | DW | 31.12.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

"Плаша се от българския тарикатлък": Васил Найденов за уроците от 2021-а

"Онези, които трудно говорят и трудно мислят, дават акъл и създават вкус. Не съм съгласен", казва пред ДВ Васил Найденов.

ДВ: Господин Найденов, как трудната ситуация с вируса промени работата Ви?

Васил Найденов: Последните две години са трудни за целия свят. Не е възможно да има подобен световен проблем и това да не рефлектира върху всички. В професионално отношение имаше някои проблеми. Хората се притесняваха да отидат на концерт или на пиано бар и това е напълно нормално. И мен ме беше страх понякога. Ние работим със сериозна публика. Стигала е до 14 000 души, като има и хора, които влизат в гримьорната. Няма как да спреш дете с майка му, които носят цветя. Нашата професия от тази гледна точка е доста опасна.

Вероятно обаче говоренето по медиите беше повече, отколкото самите мерки и регулации. Аз не съм убеден, че правилата се спазваха стриктно. Това е и причината да сме първи в негативните класации. За мое учудване много хора не приеха ваксинирането. Без да съм специалист по темата, ще кажа, че като че ли човечеството не е измислило друг начин за предпазване или за намаляване на смъртността.

ДВ: Завръща ли се публиката по местата, където пеете?

Васил Найденов: Аз не мога да се оплача, че не е имало публика. Даже се учудвам, че идваха толкова много хора, рискувайки най-ценното - живота си. Не съм съгласен с това, че никой не проверява въпросния сертификат. Има хора, които са се погрижили да запазят себе си, роднините и околните. Други пък са по-демократично настроени и имат различни възгледи. Както каза една професорка, дискриминация не е срещу онези, които не искат да се ваксинират, ами срещу ваксинираните. 

ДВ: Успя ли пандемията да сплоти артистичната гилдия?

Васил Найденов: Нашата гилдия е малко орел, рак и щука. Нямаме лоби в парламента, никога не сме имали, доказателството е неуспешният опит да получим гарантиран процент излъчвания на българска музика. Впрочем такива като мен и като Лили Иванова нямаме нужда от това. По-младите и онези на средна възраст, независимо дали са на път да станат звезди или не, предпочетоха да се оправят по стария балкански начин - самосиндикално. Същото важеше и за ваксинирането. Българинът е свикнал да се оправя сам. Но, ако се плаша от нещо, то е от нашия тарикатлък. При Елин Пелин това явление е описано с лека насмешка, като нещо добронамерено и наивно, сякаш с пламъче в очите. Но в днешно време този тарикатлък избуя в чудовищни размери.

ДВ: До какви резултати води този тарикатлък?

Васил Найденов: Не води до нищо добро и не съм оптимист. В почти всички телевизионни модули, които вървят, се вижда, че "оправният човек" преуспява, независимо че не се знае какво е завършил, какво е учил и какво е правил. Може би това е и причината хората, които са по принцип в средния коридор на музиката, да решат да се оправят самосиндикално. Такъв е климатът у нас. Останахме на автопилот и това доведе и до появата на странните хора, които излизат на екрана, и които вече диктуват вкуса на нацията.

ДВ: Все пак някакъв положителен контрапункт от годината?

Васил Найденов: Нещо много хубаво от последните седмици бе например, че се запознах с пианиста Евгени Генчев. Той работи с челист, който е свирил с Елтън Джон. И двамата са на световно ниво, учили са в Лондон и сега обикалят света.  

Ние имаме великолепни интелигентни хора. Беше ми изключително приятно да кореспондирам с такъв човек, той е на 20-30 години. Аз съм сигурен, че в България има хора, които могат. Въпросът е на кой паралел и меридиан ще бъдат те. Но не всичко е загубено. За съжаление, доста хора, които са много талантливи, бързо си намират друг коридор. Те не са виновни. И няма смисъл България да си задава въпроса: Защо не задържахме тези специалисти? Ами защото не сме направили необходимото! Младият човек отдавна не е онзи от моето време, както се пееше "пред нас са блеснали житата". Хората отдавна нямат време за губене. Разбирам ги и ги аплодирам, че намират смелост да бъдат граждани на света.    

Защо не задържахме тези специалисти? Ами защото не сме направили необходимото, казва пред ДВ Васил Найденов.

"Защо не задържахме тези специалисти? Ами защото не сме направили необходимото", казва пред ДВ Васил Найденов.

ДВ: Имате ли очаквания за посоката на 2022 година? И какво искате лично вие от нея?

Васил Найденов: Последните 10 години аз съм излязъл от коловоза на рекламите, видеоклиповете и правенето на нова музика. Правя го съвсем тенденциозно. Въпреки това, хората продължават да идват на изпълненията ми, а ако не пълня залите, първият човек, който ще си отиде, ще бъда аз. Прецених, че да произвеждаш музика и накрая да трябва да се молиш на музикалните редактори, радиа и телевизии… Това няма да го направя на тези години, не съм го правил и на 20, и на 30, и на 40 години. Много късно е да променям начина си на мислене. Имам самоуважение и не това е начинът, по който да се използват пари и връзки.

Работя от повече от 50 година и трябва да съм много глупав, за да не разбирам къде точно се намирам. Запознат съм с нашия така да го наречем музикален бизнес, извън пеенето и свиренето. Но ние не можем да го наречем бизнес, след като българска музика не се пуска. А за да произвеждаш нещо, трябва да знаеш, че то после ще излезе и на тезгяха. Едно време нашите хора се кланяха на Русия, сега на други. Обидно е, когато в собствената си държава трябва да доказваш, че Земята се върти.

Иначе съм противник на т.нар. политици в изкуството, защото от това страда качеството, появяват се и хора с обременени физиономии и малки чела. Те са свикнали да се оправят, да нахалстват или пък да си плащат. Телевизионните формати доказаха, че онези, които трудно говорят и трудно мислят, да не говорим за пеене, свирене, танцуване, или нещо друго, те са, които дават акъл и създават вкус. Аз не съм съгласен с тази посока.