Печалният Девети септември | Новини и анализи от България | DW | 09.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Печалният Девети септември

Истината за случилото се по време на комунизма, установил се в България през 1944, е изкривявана по всички линии. Това изкривяване продължава и днес. Продължава и лутането на българина. И преди, и сега той е нещастен.

Резултатите от едно съвместно изследване на Нов български университет в София и Американския университет в Благоевград от миналата година сочат, че само три процента от анкетираните българи, сред които има представители на всички етноси, определят комунизма като най-значимото събитие в историята на страната. Едва шест процента определят като значими исторически личности предводителите на комунистическия режим. Около осем процента пък са съгласни с тезата, че събитията от времето на комунизма са напълно достойни за отбелязване. В това отношение по-специално място заемат хората от турското малцинство и българомохамеданите, 15 на сто от които определят Възродителния процес като най-важното събитие в техния живот.

Проф. Евелина Келбечева от Американския университет си спомня: "Това, което тогава истински ме шокира при резултатите, бе, че една осезаема част от анкетираните с мюсюлманско вероизповедание посочват Тодор Живков като човека, спрял гоненията срещу тях! Едва ли има по-красноречив резултат за ефективността от работата на Държавна сигурност и манипулирания от нея апарат на доносници и провокатори."

Колективната българска амнезия

Todor Schiwkow Kommunismus

Носталгията по комунизма е жива до днес

"Горепосочените резултати обаче съвсем не бива да бъдат смятани за някаква положителна промяна в мисленето на голяма част от българите", убедена е проф. Келбечева. "В случая става дума за една удобна за мнозинството колективна амнезия – феномен, добре описан от изтъкнатия френски историк Пиер Нора. Донякъде той е обусловен от особеностите на човешката памет да помни преди всичко доброто и да оставя злото на заден план. Големият въпрос в случая е обаче какво му беше доброто на социализма. Неговите апологети говорят за усещане за равенство посредством пълните стомаси и някаква социална сигурност. Но дали натъпканите със соя кренвирши, шоколад и кайма могат да заменят отнетата свобода и изолацията от света? В икономически план пък социализмът е по-голям провал дори и в сравнение с политическата нищета на диктатурата. Страната изостана фатално не само от водещите държави, но и от съседите си. Ще посоча само трите фалита на плановата икономика, "подаряването" на вече отмъкнатите от Москва по време на следвоенната окупация десетки тонове български златен резерв и огромния за размерите на българската икономика външен дълг, който връщаме вече 23 години, а ще го връщат и нашите внуци. През 1964 година на засекретено заседание на Секретариата на Политбюро на БКП, в навечерието на поредния фалит всички данни за макроикономическата рамка на НРБ - показателите за растежа, задлъжнялостта, съветските помощи, бюджетният дефицит и инфлацията - са обявени за абсолютна държавна тайна от най-висок порядък. Тези, които дръзнат да извадят истината за потъващата икономика на публичен показ, са заплашени с жестоки преследвания", припомня проф. Евелина Келбечева.

Това, че участниците в изследването определят 25 пъти по-често като най-значими за България събитията около Възраждането и Освобождението – т.е. преди 100-150 години, а пропускат пряко засегналата живота на повечето от тях диктатура, говори убедително за настъпилата амнезия около датата 9 септември 1944 година и последвалата я черна дупка в българската история, убедена е проф. Келбечева.

Според нея, между съзнанието на българина за тази мрачна епоха на равнище ежедневни битови контакти и данните от изследванията на историците и отварянето на архивите за престъпленията на диктатурата продължава да е налице фрапиращо разминаване. "Изкривяването на истината за случилото се през злощастните 45 години от историята на НРБ протича по всички линии, но голямата вина за това носят училището и масмедиите", твърди тя.

Неотслабващата хватка на комунизма

Bulgarien Symbole der kommunistischen Zeit

45 години лутане в пустинята на безвремието и още 24 години самоубийствено въртене в кръг

Това изкривяване продължава вече 24 години. Точно толкова продължава и лутането на българите - и тогава, и днес те са нещастни. В тази връзка бившият шеф на Комисията по досиетата Методи Андреев си спомня: "В началото на промените през 1989 година вярвах, че българите ще се почувстват свободни и след 45 години лутане в пустинята на безвремието ще се почувстват щастливи в собствената си страна. Оказва се, че съм бил голям оптимист, след като на 24-та година от промяната отново сме свидетели на същите протести, които ознаменуваха падането на Живков."

Според него, причината за самоубийственото движение в кръг е продължаващата зависимост на българските политически елити от Кремъл. "Шестима от премиерите на България след 9 септември 1944 година са били и граждани на Съветския съюз. От познанието на документите в архивите нямам съмнения, че откараните в Москва досиета на сътрудниците на българската политическа полиция и днес се използват за активиране на агентурата на Кремъл. Неслучайно първата длъжност на Тодор Живков след девети септември е била в архива на Софийската полиция, където той явно е търсил злепоставящи го документи. Имам подобни съмнения и за съветския възпитаник и член на Политбюро Димитър Станишев, чийто син все по-настойчиво ни уверява, че ще рестартира руските енергийни проекти в България независимо от цената, която ще трябва да платим", твърди Методи Андреев.

Автор: Н. Цеков/Редактор: М. Илчева

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание