Пет факта за смъртта | Новини и анализи по международни теми | DW | 26.04.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Пет факта за смъртта

Кога настъпва смъртта? Какво се случва с тялото ни, когато умрем? Имаме ли душа? Ето какви отговори дават на тези и други въпроси биологията, медицината и физиката.

"Смъртта вероятно е най-голямото откритие на живота. Тя е двигател на промяната. Смъртта гони Старото и създава място за Новото!" Прощалната реч на съоснователя на "Apple" Стив Джобс развълнува много хора по света. Не успяха да му помогнат нито огромното му богатство, нито неговите огромни постижения, нито връзките му. Той почина едва на 56 години. От рак.

Защо биологичната смърт е неизбежна?

Живите организми имат един много добре действащ метод за унищожаване на ненужните или потенциално опасни клетки като вируси или ракови клетки. Нарича се програмирана клетъчна смърт. Старите клетки се подменят с нови идентични клетки. С годините обаче деленето на клетките постепенно се забавя и все някога спира. Вероятно за това са виновни теломерите в краищата на хромозомите. Когато те станат по-къси вследствие на деленето на клетките, все някога клетъчното деление спира. Ензимът теломераза може да спомогне за продължаване на деленето на клетките, но същевременно може и да ускори рака. Затова от биологична гледна точка е смислено този ензим да бъде активен в малък брой клетки.

Човешкото тяло може да функционира биологически максимум около 120 години. От решаващо значение обаче е действителната продължителност на живота, която с течение на времето е нараснала значително. В Германия например продължителността на живота се увеличава годишно с три месеца.

Какво е определението за смърт?

В края на човешкия живот органите престават да функционират: сърдечно-съдовата система колабира, белите дробове и мозъкът отказват. И така настъпва смъртта. От медицинска гледна точка има различни видове смърт. При "клиничната смърт" сърдечно-съдовата ситема отказва, пулсът и дишането престават, органите вече не се снабдяват с кислород. При клиничната смърт обаче е възможна реанимация чрез изкуствено дишане и индиректен масаж на сърцето. В много случаи тази реанимация е успешна. При "мозъчната смърт" обаче това не е възможно. При нея престават да функционират главният мозък, малкият мозък и мозъчният ствол. При мозъчната смърт е възможно някои мозъчни клетки в дълбоките пластове все още да функционират, но "съзнанието" вече е изгубено. Въпреки това хората с мозъчна смърт могат да бъдат поддържани изкуствено живи. Има случаи на жени с мозъчна смърт, които раждат здрави деца. Някои пациенти с мозъчна смърт дори реагират на външни дразнители - например по време на операции. Става дума за рефлекси на гръбначния мозък и това не означава, че пациентът изпитва болка.

Какво се случва с човешкото тяло?

Първоначално човешките органи могат да издържат известно време без кислород и хранителни вещества. Постепенно деленето на клетките спира окончателно. Старите клетки започват да измират. Ако измрат много клетки, органите вече не са в състояние да регенерират. Най-бързо реагира мозъкът, където клетките измират след три до пет минути. Сърцето може да издържи до половин час без кислород. Когато кръвта спре да циркулира, спира и сърцето. По тялото се образуват "смъртни пента", които дават указания на съдебните лекари за причината и мястото на смъртта. След два часа настъпва вкочаняването на трупа, тъй като тялото вече не произвежда аденозинтрифосфат, който е енергиен източник за клетките. Без неговото наличие мускулите се втвърдяват. Стомашно-чревният тракт умира едва след два до три дни, а намиращите се в него бактерии ускоряват разлагането на трупа. Причинителите на различни заболявания обаче продължават да представляват риск за околните още дълго време. Хепатитният вирус например живее дни след смъртта. А туберкулозните бактерии остават жизнеспособни дълги години. Разлагането на човешкото тяло продължава 30 години.

Какво ни казват близките до смъртта преживявания?

От научна гледна точка близките до смъртта преживявания обикновено настъпват между клиничната смърт и реанимацията. С тези състояния се занимават интензивно не само учените, но и религиите и езотериката. Описаните състояния обаче се различават значително в зависимост от културните и регионални характерни белези. Някои от засегнатите описват наплив на стари спомени. Други говорят за отделяне от тялото или за ярка светлина в края на тъмен тунел. Някои от изпадналите в подобни състояния казват, че са изпитали огромно чувство на щастие, а други са преживели страх и са изпаднали в паника. Очевидно близките до смъртта преживявания настъпват, когато реанимацията продължава много дълго и засяга снабдяването на мозъка с кислород. Учените изследват и взаимовръзката между близките до смъртта преживявания с подобни преживявания на живи хора. Пациентите с мигрена например по-често виждат светлини, а някои от епилептиците говорят за "отделяне от тялото".

Какво е общото между квантовата физика и душата?

Със загадъчните феномени на близките до смъртта преживявания се занимават не само теолози и езотерици. Основата за една "физически описуема душа" е феноменът на квантовото сдвояване (или квантово заплитане). Алберт Айнщайн също се натъква на този феномен, но го отхвърля като "призрачен ефект". При феномена на квантовото сдвояване две преплетени частици се държат като близнаци независимо от реалното разстояние между тях. Безброй квантови физици и днес застъпват становището, че този ефект действително съществува. Твърди се, че също както при частиците, и у човека съществува дуализъм между тялото и душата. Дали обаче квантовата физика може да докаже съществуването на човешка "душа"? Ето тук започва вярата.

Редакцията препоръчва

Реклама