1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: BGNES

Пет сценария за промяна в България

Даниел Смилов
4 март 2021

ГЕРБ и партньорите им няма как да убедят хората, че не е нужна смяна на властта. Има само един вариант, в който сегашното управленско статукво се запазва след вота. Но той прилича на договор за политическо самоубийство.

https://p.dw.com/p/3qC7E

В началото на парламентарната кампания сме свидетели на политическо затишие, което се дължи на два фактора. Първо: социологическите агенции достигнаха консенсус, че ни предстои да видим фрагментиран парламент с до седем партии в него, като най-вероятно ГЕРБ ще успее да бие БСП, но ще има далеч по-малко депутати, отколкото има в сегашното НС. Вторият фактор за затишието е политиката на основните телевизии. В тях с повод и без повод в най-гледаното време се точат министри от ГЕРБ и ВМРО, които обясняват успехите на управляващите. В останалото време, сред политически екзотики като Пената и Петър Жеков може да се провре и някой опозиционер, колкото да потвърди разпределението на силите, предвиждано от социолозите.

Това конструирано затишие обаче може да се окаже предвестник на голяма и непредвидима като последици електорална буря. Това е така, защото в обществото се е натрупало сериозно напрежение за политическа промяна, което търси канали да изригне. Белезите на това напрежение са многобройни. Първо: нито една от причините за избухването на масовите протести от миналата година не е отпаднала. Скандалите, които ги предизвикаха, не получиха убедителен институционален отговор, а по-скоро беше направен опит да се заметат под медийното чердже. Вятърът на предизборната кампания обаче може да духне черджето и тогава шкафчето, записите, парите от Васил Божков и т.н. да лъснат отново. Второ: страната веселяшки навлиза в нов сериозен ръст на заразите с коронавирус, което може да се превърне и във вълнá точно по време на изборите. В една такава вълнá хората няма как да видят пример за добро управление. Трето: изкривяванията* в медиите в полза на управляващите към момента изглеждат толкова големи, че могат да започнат да дразнят хората и да засилят протестния вот.

Най-важният индикатор за възможната електорална буря е друг обаче. Това е, че ГЕРБ и партньорите им няма как да убедят хората, че управленска промяна не трябва да има. Както и медийно да се масажират фактите, всъщност, единственият вариант, в който сегашното управленско статукво се запазва след 4-ти април е следният:

Управление на ГЕРБ+ДПС+ВМРО

Това към момента изглежда е единствената формула, която може да се реализира с Борисов като премиер и да даде централно място на ГЕРБ във формиране на коалиция, като запази силното влияние на ДПС и спомагателния статус на хората на Каракачанов. Т.е. да възпроизведе настоящия модел почти едно към едно.

Тази формула обаче има един съществен недостатък - тя е невъзможна от гледна точка на обществени възприятия и легитимност. И тук не става дума за това, че най-вероятно ВМРО ще останат под чертата, въпреки трансферите на хора, материали и теми ("Северна Македония"), които ГЕРБ им осигуряват. Дори и да си представим, че ВМРО успее да се промуши в следващия парламент и на трите партии общо им се съберат над 121 гласа, проблемът с една такава коалиция би бил следният: въпреки подкрепата за трите партии поотделно, коалицията ще стартира с отрицателен кредит на доверие още от самото начало.

В нея ГЕРБ ще станат още по-уязвими от корупционните скандали на Борисов, защото ще се затвърди впечатлението, че ДПС-прокурорският чадър над него се запазва. Като цяло, връзката на ГЕРБ с ДПС, за която всички така или иначе знаят, ще получи нагледно потвърждение. ВМРО пък ще се саморазкрие съвсем убедително като патерица на тандема ГЕРБ-ДПС.

От тази гледна точка една открита коалиция ГЕРБ-ДПС-ВМРО изглежда като договор за политическо самоубийство, макар че ДПС вече извършиха някои хигиенизиращи дейности, които да подготвят неговото сключване. Отпадането на Делян Пеевски от листите и продаването на неговите медии изглежда са част от опитите на ДПС да се приведе във вид, пригоден за открит коалиционен партньор на ГЕРБ. Доколко новото оттегляне на г-н Пеевски е реалност или театър предстои да видим, но той и досега се е оттеглял няколко пъти от политиката (и продавал медиите си) без нещо особено да се случи. А пък ТЕЦ "Варна", пристанището и студеният резерв си остават, дори и оттеглянето на г-н Пеевски да е реалност: така че хигиенизацията в най-добрия случай е частична и няма да свърши отредената ѝ катарзисна функция.

Каква промяна би могла да настъпи?

Сигурно ще отнеме известно време на хората да осъзнаят ясно, че запазването на сегашното статукво минава през една единствена и то политически самоубийствена и (затова) почти невъзможна формула. Още един месец кампания обаче е много време и със сигурност мнозина ще стигнат до този извод. А следващата стъпка след това е логична: ако запазването на статуквото е невъзможно, то трябва да се избере някакъв вариант на промяна.

И тук избирателите ще изпаднат в сериозно затруднение. "Алфа Рисърч" откриват, че за момента около 400 000 са в подобна ситуация - те казват, че ще гласуват, но още не са решили за кого.

Вариантите на възможната промяна са следните, като изброяването е от по-малка промяна към по-голяма:

1) Вариант на правителство с подкрепа на ГЕРБ, но без Борисов в него (програмно, експертно и т.н.);

2) Вариант на правителство с подкрепа на ГЕРБ и оттегляне на Борисов от активната политика;

3) Промяна а ла "Демократична България". Без ДПС и Борисов, България запазва евроатлантически курс, прекратява се заиграването с руски енергийни проекти, променя се съдебната система, за да се вдигне прокурорския чадър над високите етажи на властта;

4) Промяна а ла "Има такъв народ": променя се избирателната система и се експериментира с идеи като пряко избран главен прокурор, пряко избрани шефове на полиция. Много висока степен на неяснота по останалите измерения на промяната;

5) Промяна а ла БСП. Смяна на данъчна система, национализация на болници, интензивни връзки с Русия (енергетика, ваксини), социален-консерватизъм в стил Нинова, евроскептицизъм (в стил Велизар Енчев и проф. Иво Христов);

Удържането на сегашното статукво е невъзможно

Даниел Смилов
Даниел СмиловСнимка: BGNES

Идеите на "Изправи се! Мутри вън!" също могат да бъдат поместени на тази скала, може би някъде между 4 и 5 (с акцент върху ролята на президента Румен Радев). Обикновено, когато има толкова много различни (и несъвместими) варианти за промяна, най-крайните и радикални варианти първи отпадат. Но все пак съдбата на различните варианти ще зависи и от електоралното представяне на техните основни носители. Към момента подобни прогнози биха били спекулативни.

Управляващите много разчитаха досега на аргумента за липсата на ясна и еднозначна тяхна алтернатива. Но в предизборната динамика вероятно скоро ще се разбере, че удържането на сегашното статукво е на практика невъзможно и минава през политическа коалиция - и то една единствена, която официално и открито не може да се реализира.

Неизбежното обществено осъзнаване на неудържимостта на статуквото ще формулира и основния въпрос на предстоящите избори: "Какъв вид промяна искате?". Този въпрос може да се окаже със сеизмични последици за партийната ни система. По друг начин казано: една сериозна електорална буря, смущаваща инструментите на социолозите, изобщо не може да бъде изключена.

* За изкривяванията вижте изследването на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания, София 

***

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Парламентът в София

България: как "лошите" и "добрите" биха могли да се разберат

Даниел Смилов
Даниел Смилов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ

Към началната страница