Пет стари прогнози за еврото. Кои се сбъднаха? | Новини и анализи от Европа | DW | 06.01.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Пет стари прогнози за еврото. Кои се сбъднаха?

Преди 20 години еврото беше въведено в 12 страни от ЕС. Навремето с единната европейска валута бяха свързани много надежди, но и големи опасения. Кои бяха верни и кои не се сбъднаха? Ние проверихме фактите.

В началото на 2002 година 12 държави от ЕС се отказаха от националните си парични единици в полза на единната европейска валута - еврото. Освен в Германия, евробанкнотите и монетите се наместиха и в портмонетата на хората в Австрия, Белгия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Франция и Финландия.

Към този момент еврото не беше съвсем ново. Защото преди това в продължение на три години то беше активно използвано в безналичните плащания - например при междубанкови преводи и търговски операции.

Еврото сплоти страните. То беше голяма крачка за ЕС, но около нея имаше и много неизвестни. Защото по онова време никой не можеше да гарантира успеха на този безпрецедентен в историята експеримент - създаването на такъв мащабен валутен съюз. Преди 20 години се чуваха всякакви прогнози за съдбата на единната европейска валута. Дойче Веле подбра пет от най-често срещаните и провери дали те са се сбъднали или не.

1. Еврото ще стане новата резервна валута

Проверка на фактите: вярно

Резервни се наричат онези валути, които се използват широко извън пределите на онези държави и територии, на които те са официално платежно средство. Централните банки на отделните държави държат част от своите валутни резерви в резервни валути.

Всички статистики потвърждават, че еврото се превърна във втората най-важна резервна валута в света след американския долар.

По данни на МВФ, през второто тримесечие на 2021 година над 59% от официалните валутни резерви в света са били номинирани в щатски долари, а над 20% - в евро. В Русия например 40% от средствата във Фонда за национално благосъстояние (ФНБ) се държат в евро.

2. И Великобритания ще поиска да влезе в еврозоната

Проверка на фактите: невярно

Тази прогноза се оказа най-невярната от всички, макар че в британските делови среди имаше немалко привърженици на паралелната употреба на еврото и по-късния отказ от британската лира. Вместо това през 2016 се проведе референдумът за Брекзит. В крайна сметка Великобритания не само не влезе в еврозоната, но дори напусна ЕС.

3. Еврото няма да е твърда валута, каквато беше германската марка

Проверка на фактите: Невярно

През 2002 година германците доста трудно се разделиха с германската марка. Те се гордееха със своята валута, защото тя се считаше за особено твърда парична единица, отличаваща се с голяма стабилност.

Преди да се въведе еврото едва една четвърт от анкетираните германци смятаха, че новата валута ще е също толкова стабилна, колкото марката. Но опасенията се оказаха напразни. 

Междувременно еврото се оказа по-твърда валута дори от германската марка. Досега еврото се е обезценявало средно с 1,6% на година, докато за германската марка този процент е бил по 2,4% годишно. С други думи - 20 години след въвеждането на еврото покупателната му способност е по-висока от тази на марката.

4. Отказът от националните валути ще изостри допълнително проблемите на държавите от европейския юг

Проверка на фактите: вярно

След края на Втората световна война страните от южната част на Европа се развиваха не така динамично, както тези от Севера, а техните национални валути не бяха така "твърди", както германската марка.

Въвеждането на общата европейска валута даде мощен импулс за икономическо развитие и търговски отношения в еврозоната.

Преходът към единната и твърда европейска валута осигури на страните от Юга рязко поевтиняване на кредитните средства за разширяване на бизнеса и за социално-икономическо развитие. Обратната страна на този медал бе, че въпросните страни бързо натрупаха големи държавни дългове, което в крайна сметка изостри икономическите им  проблеми и доведе до дълговата криза след 2010 година.

Икономиките на Гърция и Италия, например, се лишиха от едно изпитано средство за повишаване на конкурентоспособността, каквото беше девалвирането на националната валута. Преди въвеждането на еврото при загуба на стойността на гръцката драхма или италианската лира спрямо германската марка, в чужбина италианските и гръцките стоки ставаха по-евтини и по-атрактивни. Същото важеше и за туристическите пакети: в такива моменти почивката в Италия или Гърция беше по-евтина за много чужденци. А от всичко това в крайна сметка печелеха и гърците, и италианците.

5. Германия и останалите северни държави от ЕС ще трябва да носят отговорност за дълговете на икономически слабите страни от Общността.

Проверка на фактите: отчасти вярно

Още преди въвеждането на еврото икономистите бяха единодушни, че общата валута може да функционира добре, но само ако отделните държави от еврозоната имат относително еднакво развити икономики. В Германия и в европейския Север силно се страхуваха от това, че биха могли да се окажат отговорни за дълговете на по-слабо развитите страни. Затова и бяха въведени Маастрихтските критерии за допустимия размер на бюджетния дефицит (не повече от 3% от БВП) и за общото ниво на държавните задължения (не повече от 60% от БВП).

20 години след въвеждането на еврото обаче трябва да се признае, че правилата на бюджетната дисциплина на практика не се спазват от нито един от членовете на еврозоната. Вярно е обаче и това, че напоследък този факт се дължи отчасти на огромните разходи, свързани с преодоляването на пандемията.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание