Пет неща, които трябва да знаем за изборите в Русия | Новини и анализи от Европа | DW | 18.03.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Пет неща, които трябва да знаем за изборите в Русия

Днес в Русия се провеждат президентски избори. А резултатът от тях всъщност е известен отдавна: Путин, който управлява Русия вече от 18 години, ще бъде преизбран. Евентуалните последици обаче будят загриженост.

На 18 март руснаците гласуват за президент

На 18 март руснаците гласуват за президент

В Русия нищо ново. Владимир Путин е пред своя четвърти президентски мандат, който ще му позволи да определя съдбините на страната още шест години. Изборната победа на 65-годишния шеф на Кремъл минава за сигурна. Всички анкети потвърждават неговата преднина. Социолози, близки до управляващите, дори прогнозират, че той ще спечели над 70 процента от гласовете. А това би бил и личен рекорд за бившия офицер от КГБ, който беше избран за президент на Русия за първи път през 2000 година.

Одобрението за Путин в момента е в апогея си, казва шефът на център "Левада" Лев Гудков. "Като оставим настрана патриотично-милитаристичната вълна, причината за голямото одобрение за Путин са най-вече безалтернативността и жизненоважните илюзии", заяви Гудков през декември 2017 в разговор с Дойче веле. Една такава илюзия, според него, е вярата на руснаците, че Путин ще запази досегашното благосъстояние.

Съперниците

На президентските избори се явяват общо осем кандидати. Сред тях има опитни партийни шефове като десния популист Владимир Жириновски или либералния опозиционен политик Григорий Явлински. Има обаче и нови лица. Така например комунистите не изпращат своя възрастен лидер Генадий Зюганов, а един местен политик и почитател на Сталин - Павел Грудинин. Социолозите прогнозират, че 57-годишният Грудинин, който е активен в аграрния бизнес, ще се класира на второ място - след Путин, разбира се, но преди Жириновски.

Ново лице сред кандидатите е и единствената жена в надпреварата - 36-годишната Ксения Собчак. Тя е дъщеря на Анатолий Собчак, кмет на Санкт Петербург през 1990-те, чийто заместник навремето беше Владимир Путин. Самопровъзгласилата се за "кандидатка срещу всички" се опитва да привлече протестните либерални избиратели и по този начин помага на Кремъл (съзнателно или не) за повишаването на избирателната активност.

На пръв поглед в изборите са представени всички политически течения: от крайно дясно, до крайно ляво, като Путин се позиционира в политическия център. Само че според анкетите, всички кандидати освен Путин ще получат под десет процента от гласовете и всъщност не представляват никаква сериозна конкуренция. Съществува подозрението, че някои кандидати участват в тези избори само като статисти - след уговорка с Кремъл.

Без Алексей Навални

Опозиционният лидер Алексей Навални не бе допуснат до изборите. Затова той призовава за бойкот на вота. Понастоящем 41-годишният Навални минава за най-влиятелния опозиционен политик и вече организира многобройни масови протести.

Според изборните експерти, при честни избори той не би могъл да победи Путин, но поне би успял да помрачи резултатите на шефа на Кремъл. Голямото неизвестно при тези избори е дали след предизвестената победа на Путин Навални ще организира нови масови улични протести. "Вярвам, че хората имат принципно право на бунт срещу една тирания", заяви Навални през февруари в интервю за Дойче веле. "Но всъщност сегашните протести са абсолютно мирни - на фона на действията на властите, които превръщат всяка една демонстрация във военна акция", каза още Навални.

Избирателната активност

Изглежда, че Кремъл е загрижен за избирателната активност и властите се опитват с всички средства да примамят гражданите към избирателните урни: със забавни видеоклипове в социалните мрежи, с изборна агитация върху бутилките мляко, дори и с безплатни профилактични онкологични прегледи в изборния ден.

Датата на изборите също не е подбрана случайно: на 18 март се навършват четири години от анексията на Крим и властите искат да съживят сред избирателите еуфорията от 2014 година.

Кандидатите за президент. Снимка от предизборна секция в Екатеринбург.

Кандидатите за президент. Снимка от предизборна секция в Екатеринбург.

Наследството от третия мандат

Сегашният трети президентски мандат на Владимир Путин, който беше предварително удължен от четири на шест години с поправка в конституцията, силно промени Русия. И то много повече, отколкото предходните мандати.

Анексията на Крим бе повратната точка, която изстреля рейтинга на Путин във висините, обедини народа около президента и тласна страната към конфронтация със Запада. Военната реторика стана ежедневие, а политиците и медиите поддържат настроенията сред населението като в окупирана крепост.

Спиралата от санкции, които Западът наложи срещу Русия, започна да се върти все по-силно. Причината: подозренията за руска намеса в американските президентски избори през 2016 година. Досега санкциите не засегнаха Москва толкова болезнено, колкото падането на цените на петрола и природния газ през 2014 година. След драматичната рецесия през последните години руската икономика бавно започва да се съвзема, а инфлацията изглежда овладяна. През 2017 година обаче реалните доходи на населението намаляха с 1,7 процента - и то за четвърта поредна година. Военните разходи пък бяха увеличени за сметка на бюджета за образование и здравеопазване.

Путин Четвърти - мрачни изгледи?

С военната си намеса в сирийската гражданска война на страната на Асад, руското ръководство успя да прекрати частичната международна изолация на Путин и да утвърди Русия като един от големите играчи в Близкия изток. По този начин Путин потвърди претенцията си Русия да бъде призната отново за велика сила.

В обръщението си към нацията в началото на март, Путин се представи като успешен управник, който води народа си от победа към победа. Голямата изненада беше представянето на нови ядрени оръжия, което беше адресирано към заклетия враг САЩ под мотото "Не се закачайте с нас!".

В документалния филм "Световен ред 2018" Путин дава ясно да се разбере, че при нападение срещу Русия той ще употреби ядрено оръжие, дори това да означава края на света. "За какво ни е един свят, ако в него я няма Русия?", казва той.

По всичко личи, че се задава нова буря. САЩ подготвят нови санкции. Русия ще отговори вероятно с контрасанкции. Позиционната война в източна Укрйна може бързо да ескалира. Близкият изток е заплашен от разпростиране на сирийската война, а това би изисквало по-силен ангажимент на руската армия.

Владимир Путин използваше последните години, за да засили страната във военно отношение и да я откъсне от Запада. Било то по отношение на хранителните продукти, банките или в интернет. Някои наблюдатели предупреждават, че след изборите Русия ще бъде разтърсена от множество проблеми. Или най-късно след Световното първенство по футбол.

 

Редакцията препоръчва

Реклама