Петте шедьовъра на Патриотичния фронт | Новини и анализи от България | DW | 24.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Петте шедьовъра на Патриотичния фронт

Коефициентът "полезност" на ПФ е засега равен на нула, а съвсем скоро може да покаже и отрицателни стойности. Татяна Ваксберг припомня управленските предложения, които формацията е направила до този момент.

Откакто е част от управлението, Патриотичният фронт може да се похвали с общо пет инициативи. Две от тях вдигнаха много шум и имат потенциала да спънат едно току-що съставено правителство: да се премахнат новините на турски език и да се отстрани един заместник-министър.

Другите три инициативи се приеха по-тихо заради по-скромния им заряд да напакостят на един-единствен човек: Волен Сидеров, привиждан като недостатъчно добър националист, но пък като достатъчно добре въоръжен мъж, който е достатъчно силно подозиран в това, че може да е наркозависим. Предложенията гласят: заседанията на парламента да започват с националния химн, депутатите да се проверяват за употреба на наркотици и да нямат право да носят оръжие в парламента. (И трите предложения бяха отхвърлени в пленарната зала).

Аргументите на ПФ

Това, че първите две предложения са посегателство върху трудно извоювани свободи, е вън от съмнение, но зад тях прозира и още нещо: оскъдният аргументационен потенциал на Патриотичния фронт. До този момент формацията не е успяла да предостави нито един адекватно звучащ аргумент за своите предложения, макар че многократно е била подканвана да го направи. По отношение на новините на турски език, например, обясненията са следните:

- “Това е нещо тъпо, скъпо и излишно”, което “никой не ползва”, което “дразни немалка част от хората” и “коства обществен ресурс” (Искрен Веселинов, Нова телевизия, 14 ноември);

- “Невероятно страшно много държим на този жест” [премахването на новините - б.р.] (Валери Симеонов, агенция “Фокус”, 10 ноември);

- Новините са “дребен въпрос”, който “трябва да бъде решен” (Красимир Каракачанов, Дарик Радио, 22 ноември);

Новините на турски език вървят всеки следобед по Канал 1 и представляват превод на излъчената по-рано през деня емисия новини на български език. Турскоезичната информация излезе в национален ефир преди около 15 години, по времето на правителството на Иван Костов, и беше посрещната като голяма стъпка напред в преодоляването на етническата сегрегация, до която беше довела политиката на Тодор Живков. За всичките 15 години тези новини инкасираха само два негатива: първо “Атака” искаше да ги забранява през 2009 година, а сега същото искат и от НФСБ. Все с изброените по-горе мотиви.

Втората гръмка инициатива на Патриотичния фронт е призивът да се уволни току-що назначен заместник-министър на отбраната. Като аргумент се изтъква неговата партийна принадлежност, макар че той изобщо няма такава. Като втори аргумент се посочва предположението, че заместник-министърът понякога пише на турски език във Фейсбук. Трети аргумент няма, но за всички е ясно, че проблемът е в турското име: Орхан Исмаилов, завършил академията на МВР и отделно право във Великотърновския университет, специализирал в Канада, доктор на науките, бивш член на Комисията по досиетата. Нито едно от професионалните му завоевания не беше оспорено.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

Пак назад?

Разглеждането на етническия произход като пречка за професионална реализация е феномен на късния социализъм - време, в което турските имена задължително трябваше да се сменят с български, за да може ученикът да бъде допуснат до училище, работникът - до завода, а певецът - до сцената. В изтеклите 25 години, когато десетки принципи на демокрацията бяха първо възприемани, а после отхвърляни, фалшифицирани или взимани на подбив, все пак имаше едно завоевание, което никой никога не подложи на ревизия: правото на реализация независимо от името. В момента именно то изглежда изпратено на поправителен. И понеже връщането назад не е толкова лесен процес, първата жертва на Патриотичния фронт съвсем не са правата на гражданите, а дневният ред на управлението. От него се очаква да е в крак с времето, но вместо това му се налага да отговаря на ехо с четвъртвековна давност.

Ако трябва да измерваме коефициента на полезност на Патриотичния фронт, ще стигнем до заключението, че в момента той е равен на нула. Правителството, което трябва да се справи с дефицита, пладнешкия грабеж на милиони, заплахата от глобален тероризъм и хроничната бедност, се е сдобило с партньор, който е наясно със съвсем други неща: че не харесва бившия си съюзник, нито пък турския език във Фейсбук и телевизионния ефир. Твърде специфични познания, за да могат да бъдат използвани за управление в криза като днешната.

Редакцията препоръчва