Перфектни = щастливи? Не! | Начало | DW | 09.09.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Перфектни = щастливи? Не!

Размишленията на Клаус Верле едва ли могат да се отнесат към мнозинството българи. Но виж, за Германия, тезата му е съвсем актуална - повечето германци се опитват да вършат всичко перфектно, извличайки максимална изгода.

Стремежът днес - перфектни родители с перфектни деца и перфектни служебни позиции

Стремежът днес - перфектни родители с перфектни деца и перфектни служебни позиции

В живота си всички преследваме една цел: да бъдем перфектни. И то във всичките си проявления: в професията и през свободното си време, перфектна майка с перфектен съпруг, които имат перфектни деца и перфектни служебни позиции. В това е убеден Клаус Верле, редактор в едно от най-големите германски бизнес-списания. В новата си книга „Стремеж към перфектност” той уточнява, че оптималното се постига трудно, а стремежът към него често пъти може да нанесе дори вреда - както на индивида, така и на обществото.

Hemd Fliege Mann Anzug

Младите - пригладени
по един и същи фасон

Съвременният човек - хомо икономикус

Според Верле стремежът към перфектност се дължи на едно: съвременният човек има все повече възможности и открити опции. Или поне си мисли, че ги има. Защото на теория всеки днешен човек може да постигне абсолютно всичко в рамките на живота си - както на служебния, така и на личния. Авторът смята, че тъкмо оттам иде и неусетното решение на индивида да търси най-доброто от всяка ситуация.

Верле твърди, че това всъщност е моделът на „хомо икономикус”: извличай максимална изгода! Винаги! Следвай най-добрата специалност в задължително елитен университет, почивай само в най-добрия курорт, сготви перфектната вечеря. Ала вместо на нас, този стремеж към перфектност носи дивиденти на други: на частните учебни заведения, на туристическите агенции, на издателствата за готварски книги.

Ето например какви парадокси се получават. Младите хора планират по един и същи начин професионалната си кариера: бързо следване, престой в чужбина, многобройни стажове. Така те се унифицират и никой не се откроява. В стремежа си към максимална ефективност те просто пропускат момента да развият инидивидуалните си качества. Нещо по-лошо: пригладени по един и същи фасон, младите не проявяват никакво творчество и кураж, а това вреди на икономиката. Понеже няма иновации, няма изобретения, няма готовност да се поемат рискове.

Човешкото чезне

Цялото общество страда от стремежа към перфектност, смята публицистът. Особено средната класа на всяка цена държи да се развива по оптимален начин и така да се приближи максимално плътно до горната. Ето как в самото сърце на обществото се развива неразбиране към по-малко способните и по-неамбициозните в низините му. Средното съсловие постепенно престава да изпитва съчувствие към тези хора и вече не желае да поддържа солидарност спрямо тях, смята Верле.

Редакцията препоръчва

Връзки