Пенсиите на първо четене | Новини и анализи от България | DW | 05.07.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Пенсиите на първо четене

Пенсионирането и размерът на пенсиите са сред най-болезнените теми на обществения разговор. Дали обаче с пенсионната реформа тъжната картина на застаряваща и обедняваща България може да се промени? - пита Мирела Иванова

Това е тема, която се обсъжда буквално във всички регистри на говоренето и от всички „трибуни” – от площадите и кръчмите на опустяващите села през спирките на градския и междуградски транспорт до пленарната зала в парламента. Не от вчера и онзи ден, и не само по повод на одобреното със 115 гласа предложение за реформа в пенсионното осигуряване на министър Ивайло Калфин.

Когато говорим за реформа в пенсионното осигуряване, за какво всъщност говорим: за сериозния дисбаланс между броя на работещите и пенсионерите, които те трябва да осигурят? За липсата на сериозно производство, което да задвижи по-големи парични потоци? За неизкърпваемите вече дупки на разкъсаната социална мрежа? За внасяне на порядък и относителна справедливост в целостта на осигурителната система? За настоящето или за бъдещето?

И преди, и сега – май все ще е така...

Настоящите български пенсионери са разнолика общност (представлявана и от няколко партии със затихващи функции) с различни убеждения, очаквания и възможности, но обединени под общия „таван” на ниските си пенсии, като размерът и на най-високата е доста смехотворен и съвсем недостатъчен за един сигурен и спокоен отдих след години на усилна работа. Настоящите пенсионери бяха „оценявани” според най-различни и променящи се методики, доходите им паднаха жертва на разграбени или изхарчени малко преди и малко след промяната пенсионни фондове, в резултат на което всички са недоволни.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Mirela Ivanova

Мирела Иванова

Предвид средните заплати в България днес, се предполага, че и мнозинството от бъдещите пенсионери няма да се радват на осигурени старини, в случай че ги дочакат. Засега обраснал с много въпросителни остава и казусът с втория осигурителен стълб. Какво се случва, например, с родените между 1960 и 1970 година: ще могат ли да избират дали да се осигуряват изцяло в НОИ или и в частен фонд, както е досега?

Далеч ли е 2037 година?

Идеята е да се сложи ред в системата и пенсиите да нарастват: поне в бъдеще. "В момента бюджетът на Националния осигурителен институт (НОИ) е 9,6 млрд. лв., а допълнително има частни пенсионни фондове. Ресурсът е голям, а ефектът изключително малък. Ако се запази тази тенденция, като се има предвид и демографската тенденция, след 10 години можем да очакваме още по-тежки резултати, още по-голяма зависимост от бюджета и обезсмисляне на солидарния стълб", експертно обяснява вицепремиерът и социален министър Калфин. Неекспертната картина на застаряваща и обедняваща България, която представлява доста тъжна гледка, може да бъде наблюдавана, заснемана и обяснявана непрекъснато и навсякъде, но може ли да бъде променена? Едва ли бързо, едва ли справедливо. Надеждата е предстоящите промени да въведат поне яснота и предвидимост. Плавното покачване на пенсионната възраст и стажа за трите категории труд е неизбежно, като постепенното изравняване на възрастта – 65 години и за мъжете, и за жените – ще настъпи през 2037 година.

Редакцията препоръчва

Реклама