Партията на Слави Трифонов: защо беше тази тайнственост? | Новини и анализи от България | DW | 07.10.2019

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Партията на Слави Трифонов: защо беше тази тайнственост?

Той не е алчен за власт. Алчен е за справедливост. Това научихме от речта на Слави Трифонов, произнесена при секретното учредяване на "Няма такава държава". Защо беше тази тайнственост? И какво да очакваме оттук нататък?

Слави Трифонов

Слави Трифонов на влизане в залата, в която бе учредена неговата партия

Коментар от Емилия Милчева:

Има много упътвания как да напишем най-добър сценарий за кратък филм, а някои сценаристи успешно ги използват и за 20-минутно учредяване на политическа партия. Конспиративността, при която на 5 октомври бе създадена партията “Няма такава държава”, обещана от Слави Трифонов по-рано тази година, вдигна неимоверно интереса към нея. Раздразнена от “стръвта на кукичката”, аудиторията е жадна за информация за новата партия, за която социолози прогнозираха, че по всяка вероятност ще стане трета или четвърта политическа сила в страната.

"Аз съм просто инструмент"

Тайнствеността около 559-имата учредители, сред които журналистите разпознаха колегата си Крум Савов и сценаристите на Слави, е колкото търсен ефект, толкова и добре познат прийом на Трифонов. Това поведение е в унисон и с неколкократните му изявления като шоумен за българските медии, които след 2009 (когато на власт дойде ГЕРБ) били по-несвободни дори от медиите в Албания.

Редакцията препоръчва

Затова по време на кратката учредителна сбирка журналистите останаха отвън, телефоните на участниците бяха прибрани, а единствената официална информация бе видеото със словото на Слави Трифонов, което организаторите разпратиха до медиите. В него лидерът на “Няма такава държава” обяснява защо прави това, което прави. Основната причина е отдавна известна - незачитането на референдума, предложен и реализиран от “Шоуто на Слави” през 2016 година.

Сега Трифонов (вече като партиен лидер) и сценаристите му (вече като негови заместници в новата партия) предлагат де факто същото: мажоритарен избор и намаляване на депутатите от 240 на 120, пряк избор на главен прокурор, омбудсман и местни полицейски шефове, задължително гласуване за избори и референдуми, но и премахване на партийното влияние в правосъдната система, реформи в образованието и здравеопазването, членство в еврозоната, Банковия съюз и Шенген.

“Целта на този политически продукт е да възстанови справедливостта”, каза Трифонов. И още: “Който застане на пътя на справедливостта, ще си поеме всички последствия. (...) Суверенът е майсторът, който създава тази история, аз съм просто инструмент”. Словото му бе един по-софистициран израз на онези думи от песента на Ку-Ку Бенд “Нема такава държава”: "Всички живеят в една тъпа реклама, в която свободата е сравнена със салама. (…) Пак ли ще търпиш и докога?”.

"Възстановяване на справедливостта" - как става това?

Според Философския речник на известния френски философ и хуманитарист Андре-Конт Спонвил, справедливостта е една от четирите основополагащи човешки добродетели, която се проявява в зачитане на равенството, законността и правата на индивида. “Справедливостта предполага, че законът трябва да е еднакъв за всички, че правото трябва да уважава правата на отделните хора и че правосъдието трябва да е справедливо от гледна точка на морала”. Практически невъзможно, заключава Спонвил. Според него никоя власт не е справедлива, но справедливост без власт е непостижима. Което означава, че “възстановяването на справедливостта” e невъзможно без спечелване на избори или участие в изпълнителната власт. А както се разбра от думите на Трифонов - суверенът решава, той е инструментът.

“Няма такава държава” се появява в момент, в който помръква блясъкът на победителя на всички избори от десет години насам. Бойко Борисов вече не ни изглежда като протагонист, а като обикновен консуматор на власт.

В невинната младост на ГЕРБ, при учредяването ѝ през 2006 година, Борисов изреди следните основни приоритети: борба срещу организираната престъпност и корупцията (“ние ще бъдем първата българска антикорупционна партия”), реформа в съдебната система, защита на семейните ценности и отстояване на енергийната независимост на България. Ако отхвърлянето на Истанбулската конвенция и оттеглянето на Стратегията за детето се броят за защита на семейните ценности, всичко останало попада в графата „неизпълнени обещания".

Впрочем, “защита на семейството и семейните ценности” фигурира и сред целите на “Няма такава държава”. Дали това я прави дясноконсервативна? Или само консервативна? Или нещо трето? Липсата на указания за употреба на новия политически продукт пречи да бъде определено мястото му в политическия спектър - център, ляво, дясно. А обществото е свикнало да класифицира и етикетира - за да има яснота кои ще са съюзниците и кои ще са съперниците. В същото време е факт, че от това класифициране не винаги има смисъл. Да си припомним как през 2006 година Борисов обяви, че няма да работи с никоя от партиите в управляващата тогава Тройна коалиция - БСП, ДПС и НДСВ. Към днешна дата това обещание определено не изглежда изпълнено.

Логото на Няма такава държава

Партийното лого на "Няма такава държава"

“Целият политически ресурс изглежда нелепо и обидно, отвращава. (…) Хората, които се избират и които управляват, са алчни за власт”, заяви Трифонов на учредяването. Да приемем това за признак на антисистемност. Но да не забравяме, че в златната си зора през 2005 за антисистемна бе смятана и “Атака”.

Проблемът с името

Наред с всички други мъглявини, сега се появи и тази: партията на Слави Трифонов може да има проблеми с регистрацията. Причината е името на формацията - „Няма такава държава". Юристът проф. Огнян Герджиков заяви пред БНР, че “законът не позволява партия да уронва доброто име и престиж на държавността”. Тук обаче може да се спори. Защото конотацията зависи от  продължението на изречението. “Няма такава държава като България, в която да е открит най-старият град в Европа.” Или: “Няма такава държава като България, в която телохранител да стане три пъти премиер”. И така нататък.

Но има нещо друго. Според чл. 5, ал. 1 от Закона за политическите партии, „политическите партии не могат да използват в своите символи герба или знамето на Република България или на чужда държава, както и религиозни знаци или изображения”. А партийното лого на “Няма такава държава” е човешка длан, върху която е изрисуван българският трикольор.

Едно обаче е ясно отсега: каквото и да се случва оттук нататък с партията на Трифонов, шоуто обещава да е интересно - и интерактивно.