Пари, много пари: споровете за тях разделят Европа | Новини и анализи от Европа | DW | 24.05.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Пари, много пари: споровете за тях разделят Европа

Едните плащат в свой ущърб, другите са облагодетелствани? Разногласията между европейските страни за бюджета на ЕС са дълбоки. Битката за него започва след изборите и в нея ще става дума за пари, за много пари.

Бъдещият европейски парламент ще трябва доста бързо да се справи с новата бюджетна рамка на ЕС за 2021 - 2027. Проектът, представен от комисаря по бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер, отдавна е на масата. Но гласуването му преди европейските избори се провали. Твърде различни са позициите на държавите от ЕС, които внасят пари в съюза, и на тези, които получават финансови облаги. Нетните платци са обикновено страните от северните и западните региони на Европа, а икономически по-слабите страни, които трябва да бъдат подпомагани, са в източните и южните региони.

Северът срещу Юга?

Именно затова в рамките на ЕС често се говори за т. нар. конфликт „Север-Юг“ или за разделение между богатите на запад и бедните на изток. Това е плакативно твърдение, което опростява нещата, смята Янис Емануилидис от Центъра за европейска политика в Брюксел. "Има конфликти, които обхващат северните държави и южните държави. Има остри различия и разделения в държавите от Съюза. Трябва да се подхожда внимателно и ситуацията да не се представя опростено." Битката за бюджета ще започне след изборите и разногласията вече се очертават в общи линии, както заяви Йотингер още при представянето на проекта. "Има някои страни, които казват, че общият размер на бюджета е твърде висок. Други държави са категорично против всяко намаляване на бюджета за селското стопанство."

EU-Gipfel Brexit Brüssel (AFP/Getty Images/L. Marin)

Марк Рюте е твърдо против увеличаване на членските вноски след Брекзит

Проектът на Йотингер предвижда повече финансови средства за вложения в защитата на границите и отбраната, само че след излизането на Обединеното кралство от ЕС, вероятно през 2021 г., вноските на страната в размер 10 милиарда евро ще останат непокрити. Проектът предвижда половината от тази сума да бъде компенсирана чрез спестявания, а другата половина - чрез по-високи вноски от останалите нетни платци Германия, Франция, Холандия, Италия, Швеция, Финландия, Дания, Австрия, Белгия, Ирландия. Министър-председателят на Холандия Марк Рюте е твърдо против увеличаването на членските вноски. Федералният канцлер на Австрия, Себастиан Курц, е съгласен с него. И двамата трябва да се съобразяват с популистките партии в страните им, които подхранват антиевропейските настроения.

От другата страна са нетните приемници като Полша, Унгария или Гърция. Те отхвърлят съкращенията, изискват повече ресурси и повече солидарност. Това разгневява холандеца Марк Рюте. По време на финансовата криза Европейският съюз подкрепи с кредити в размер на милиарди евро Гърция, Кипър, Ирландия, Португалия и Испания. Рюте настоява в бъдеще подобни рискове да бъдат обвързани със строги условия: "За подкрепа на страни с непосилно високи дългове може да става дума само ако притежателите на държавни облигации се включат преди това в спасителните планове за конверсия на дълговете", изтъква холандският премиер.

Популисткото правителство в Италия следва друг курс. Бюджетният дефицит расте, дълговете се увеличават. Партията "5 звезди" например смята, че с два милиарда евро годишно Италия внася твърде много в общата каса на Брюксел и другите държави от ЕС трябва по един или друг начин да финансират задлъжненията на Италия. Мотото и тук, както и в други държави-членки е: "Моята държава най-напред...". Ето защо ще е трудно да се намери компромис в разпределението на средствата и обещанията за финансова солидарност.

Infografik Karte EU-Haushalt: Nettozahler- und Nettoempfängerländer 2016 DEU

Графиката показва страните, които са нетни платци, и тези, които получават финансови облаги

"Липса на съгласие по ключови въпроси"

Способността за уеднаквяване на интересите в ЕС е силно отслабена в последните години поради дълговата и миграционната криза, смята експертът Янис Емануилидис. "Ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че единството се разпада много често и много бързо, че няма консенсус по ключови въпроси и че трудно се постигат компромиси," обяснява Емануилидис. Нарастването на десните популистки партии в икономически по-слабите страни, а и не само там, още повече утежнява ситуацията, изтъква експертът Карел Лено. Той оглавява Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел. "Атрактивността на десните популисти в някои случаи е свързана с голямата разлика между богати и бедни, както определено виждаме в Италия, в Гърция и Кипър, и сравнително по-малко в Испания. Десните популисти несъмнено имат успех в южните европейски държави."

Холандският премиер Марк Рюте споделя друго наблюдение. Португалия и Испания, изтъква той са се възстановили след спасителните мерки на ЕС. Това показва, че при различията в ЕС става въпрос не толкова за география, колкото за политическото отношение. Еврокомисарят Йотингер настоява в предстоящите обсъждания на оспорвания бюджет на стойност около трилион евро за седем години трябва да се вземе под внимание още един критерий. Плащанията следва да бъдат обвързани със спазването на върховенството на закона и със сътрудничеството в областта на миграционната политика. Полша и Унгария отхвърлят това условие. Ако то бъде прието, те ще трябва да очакват съкращаване на финансовите облаги. 

Редакцията препоръчва

Реклама