Пари в България има за борба с наркозависимостта. Въпросът е за какво се харчат. | Новини и анализи от България | DW | 28.02.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Пари в България има за борба с наркозависимостта. Въпросът е за какво се харчат.

Проблемът не е в липсата на пари: за 5 години България е отделила близо 540 милиона лева за борба с наркотиците. Но те се използват неправилно: не за да преследват с тях дилърите, а да гонят наркозависимите.

Проблемът с наркотиците в България е един от тези, за които важи с пълна сила народната поговорка "Огънят гори там, където падне". Хората, засегнати от него, са изцяло изгорени, а останалите се правят, че такъв проблем няма. Някъде по средата между тези две категории стоят хората, упълномощени да вземат решения и да разпределят средства, които правят от години показно упражнение по формалност.

"Не очаквах да е чак толкова зловещо", казва Юлия Георгиева, мениджър на Розовата къща и член на екипа на Центъра за хуманни политики, провел мащабно проучване на тема "Финансиране на дейностите за борба с наркотиците в периода 2014-2019 година в България". 

Формално проблем има

На практика проблем има, папки също, но решение няма. Едни пари потъват някъде, без дори да се провери има ли резултат.  Информацията в проучването е тежка за четене, доста неразбираема за непосветените и съвсем прозрачна за хората с опит.

Проблемът не е в парите: за 5 години са изхарчени близо 540 милиона лева за борба с наркотиците. Въпросът е как са похарчени. 

Розовата къща в София остана напоследък единственото място, в което се оказва помощ на зависими от наркотици. Там те могат да се изкъпят, да получат топла храна и дрехи. Това се нарича "намаляване на щетите" и, според европейските документи по темата, заема важна част от общата стратегия за справяне с проблема. Истинското намаляване на щетите става и с раздаване на спринцовки. Така се намалява опасността от заразяване с предавани по кръвен път инфекциозни болести. Розовата къща работи благодарение на частни дарения. Не раздава спринцовки. Подобна услуга имаше доскоро в четири големи града в страната, но липсата на финансиране ги затвори.

Гонят наркозависимите, а не дилърите

Редакцията препоръчва

Две са насоките, в които се подхожда към проблема с наркотиците – намаляване на търсенето и намаляване на предлагането. Обяснено просто, първото означава превенция сред подрастващите, лечение и последваща подкрепа на зависимите в усилията им да останат чисти и да се интегрират успешно в обществото. Към това отнасяме също и консултациите за семействата, групите за психологическа помощ, социалната подкрепа на засегнатите, субституиращите програми. Под намаляване на предлагането пък трябва да разбираме усилията за пресичане на наркотрафика, за разбиването на канали и хващането на дилъри. Парите за това отиват в полицията, съдилищата и митниците. На практика обаче най-голямата част се харчат не за хващането на дилъри, а на наркозависими - за следствия, дела срещу тях и издръжката им в затвора, когато са ги хванали за пореден път. Ако по първата насока бяха отделени повече пари и усилия за тях, тези средства можеше да се икономисат.

От години и европейски и световни насоки препоръчват в политиката за борба с наркотиците балансиран подход между двете насоки. В последното десетилетие стана безпощадно ясно, че каквито и усилия да се приложат спрямо намаляването на предлагането, империята на злото винаги е една крачка напред. Традиционните канали все повече се заменят от онлайн търговията и, специално за най-младите жертви в тая тъмна история - децата, те губят своето значение. Според проучването, в България този балансиран подход не съществува. За първата насока са отделени 8,26% от парите, за втората - останалите 91,74%.

Стратегии в чекмеджета

През годините са написани много стратегии за справяне с наркотиците, наричат се национални, разбиват се на папки и се слагат в едно чекмедже. Последната Национална стратегия дори закъсня с цели две години, но едва ли някой забеляза, че я няма. Според тези стратегии, в България има Национален съвет за наркотичните вещества, в който членуват сериозни хора. Те трябва да създадат работна група, която да следи какъв е ефектът от похарчените пари и всяка година да казва работи ли този метод или не. Вече две години от последната стратегия такава група не е създадена, на практика никой не знае какъв е ефектът от подобно разпределение на средствата. Не се и интересува. Наливането на пари в МВР, съдилища и митници продължава, но и там се изненадват, когато ги попитат за стратегията и целта на средствата. Просто ги прибавят към бюджетите си, а после броят случаите, свързани с наркотици, и умножават. Огромната част от тези случаи пак са свързани не с дилъри, а с наркозависими, задържани с една-две дози.

Още преди двайсет години американците бяха изчислили, че срещу един похарчен долар за превенция се спестяват седем долара от лечение и издръжка в местата за лишаване от свобода. В проучването на Центъра за хуманни политики човек чете и не вярва на очите си: Министерството на образованието признава, че не е изхарчило и един лев от парите по Националната стратегия. Същото е и с Държавната агенция за защита на децата.

А България е на първите места в Европа по ранна възраст на употребяващите наркотици. Децата започват да пробват към седми клас – обикновено с марихуана. Не всички продължават, но другите си причиняват сериозен проблем със синтетичните дроги и влизат в полезрението на двете институции.

Нож с две остриета

Не че няма превенция, но тази дейност трудно може да се нарече така. В страната има създадени 27 общински съвета за борба с наркотиците, всички те имат делегиран бюджет от държавата и осъществяват някаква дейност. След като през 2019 беше закрит Националният център за наркомании и дейността премина към Министерството на здравеопазването, става все пò неясно по каква методология се извършва превенцията. Опитът сочи, че където – чисто субективно – има добри ръководители, нещо се прави. На останалите места превенцията се изчерпва с информация. А информацията за наркотиците на една определена възраст е нож с две остриета.

А. М. се е лекувала години наред. За ДВ тя казва, че когато била в осми клас, дошла една жена от полицията и разказала кои лекарства се използват като наркотици. "Щом свърши часът, първата ми работа беше да ида в аптеката и да си ги купя. Така започна всичко", казва тя.  

Юлия Георгиева

Юлия Георгиева

Един процент от приходите от хазарт се предоставят на Комитета за младежта и спорта – уж за борба със зависимостите. Но през последните години постепенно тези зависимости изчезнаха във формулировките, остана си спортът за деца – дори не и рискови. С една дума: и тези пари са отишли за нещо друго. Има още един процент от акциза на алкохол и цигари, които бяха гласувани от парламента през 2006-а за борба с наркотиците. Никой обаче не знае къде отиват тези средства. Бившият здравен министър Ананиев си призна искрено, че дори не е чувал за тях.

 Що се отнася до лечението, най-светлата и полезна част на Националната стратегия от години е осигуряването на безплатно лечение в платени терапевтични общности. При положение, че в България, с изключение на две чужди религиозно базирани програми, други безплатни възможности няма, тази опция е наистина полезна. Само че нейното остойностяване се запази през годините, а цените на програмите се повишиха, така че тя просто поема част от разходите по лечението. А и бройките всяка година намаляват.

Много баби – хилаво бебе

За наркозависимите, които решат да потърсят лечение, няма осигурени клинични пътеки. Психиатричните болници, в които те се лекуват, работят на т.нар. „исторически бюджет“ - всяка година получават толкова пари, колкото са получили миналата. Парите по Националната стратегия пак се разтичат в неясни посоки.

„Големият ужас от този доклад не е, че не се отделят средства. Големият кошмар е, че лявата ръка не знае какво върши дясната. Липсва всякакъв контрол, липсва взаимодействие между институциите“, казва Юлия Георгиева.

Простата истина за сложността на тази тема идва оттам, че формално прекалено много са институциите, заети с нейното решение. Голямата част от тях и не подозират, че имат подобна задача – каквото и да пише в Националната стратегия за борба с наркотиците. Резултатът е осезаем. Особено за потърпевшите.

Подобно съдържание