Парите за Гърция, които не отидоха в Гърция | Новини и анализи от Европа | DW | 05.05.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Парите за Гърция, които не отидоха в Гърция

216 милиарда евро - толкова бяха отпуснати на Гърция с първите два помощни пакета. Само 10 милиарда от тях обаче са отишли в бюджета на страната. Къде са изчезнали останалите 206 милиарда?

Йорг Рохол и Аксел Щамер от Европейското училище за мениджмънт и технологии (ESMT) са си поставили за цел да разберат къде са отишли 216-те милиарда евро, отпуснати на Гърция с първите два помощни пакета. "Допускахме, че само една малка част от тези средства са влезли в бюджета на страната. Но останахме силно изненадани, когато разбрахме за колко малко пари всъщност става въпрос", казва Рохол в разговор с Дойче Веле.

Къде са останалите 206 милиарда?

Според изследването на ESMT, едва по-малко от 10 милиарда евро са били използвани за облекчаване на тежкото положение на гърците. А това представлява под 5 процента от цялата сума - общо 216 милиарда. Огромната част от помощите са отишли за обслужване на старите дългове и лихвите по тях. Или с други думи: от 2010 година насам Европа и МВФ дават на гръцкото правителство пари, които то превежда след това отново на европейски банки и други частни кредитори. В този смисъл формулировката "спасителен пакет за Гърция" е подвеждащо понятие.

"В основни линии става въпрос за превръщането на един частен дълг в обществен за сметка на европейските данъкоплатци", обяснява Рохол. Означава ли това, че през 2010 Гърция е трябвало да бъде оставена да фалира? "Тогава бяха минали само година и половина от краха на "Леман Брадърс" и съществуваха сериозни опасения, че още един фалит (на Гърция) ще разпали наново огъня, който тъкмо бе започнал да гасне", обяснява Рохол.

Именно страхът да не бъде разпален нов голям пожар доведе дотам, че лошите кредити не бяха отписани, а беше решено с нови кредити да бъдат погасявани старите. Така беше поставено началото на една безкрайна спасителна операция - шест години по-късно беше одобрен трети спасителен пакет за Гърция, но страната отново е във фалит.

Йорг Рохол не твърди, че спасителната политика спрямо Гърция се е провалила. Все пак тя накара Атина да позатегне малко бюджетната си дисциплина и да поспадне темпът на задлъжняване с нови кредити. Това означава, че постъпленията са надвишавали разходите - даже без да се смятат лихвените плащания, които също спадат към разходната част от бюджета. Но този успех се дължи не толкова на проведени структурни реформи, а основно на повишението на данъците.

Гърция е неспособна на реформи?

"В много области бихме могли да опишем Гърция като "провалена държава" и това не би било преувеличено", казва Рохол. Примери за това са липсващият кадастър и нефункциониращата система за събиране на данъци. Засега не се е проявил и възпитателният ефект от политиката на строги икономии, наложена основно от Германия със спасителните помощни пакети.

Макар че основните причини за съществуващите проблеми на страната трябва да се търсят именно в Гърция, германският икономист настоява европейските политици да променят курса си спрямо гърците. Той смята, че за намаляване на държавните задължения трябва да се опростяват стари дългове, при това навреме - преди да бъдат отпускани нови кредити на страната.

Рохол обаче е против на този етап да се опростяват нови дългове на Гърция, както настояват гръцкият премиер Алексис Ципрас и някои икономисти. "Мерките за облекчаване на задълженията на Гърция са комплексни", уверява той. Намаляването на лихвите и удължаването на сроковете за обслужване на дълговете дават на Атина време до началото на следващото десетилетие - време, което Йорг Рохол много се надява да бъде използвано от Атина за извършване на дълго отлаганите структурни реформи.

Реклама