Параграф 22: когато си чужденец в държавата, в която си израснал | Новини и анализи от България | DW | 24.12.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Параграф 22: когато си чужденец в държавата, в която си израснал

Семейството му се мести в България, когато е на по-малко от година. Той завършва образованието си в София, но когато кандидатства за специализация, се сблъсква с административни пречки, за които дори не е подозирал.

"Имам диплома от българско висше учебно заведение, която важи в цяла Европа. Сега излиза, че тази диплома няма стойност за държавата, която я издава." Ж. Д.* осъзнава това чак след като получава дипломата си за завършено медицинско образование от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и започва процедура по кандидатстване за специализация. За кандидатстването документи се подават в Министерството на здравеопазването.

Оказва се, че той е в задънена улица, в която не е предполагал, че може да попадне - след като е завършил основно, средно и висше образование в България на български език, от него се изисква да положи изпит по езика, на който живее, учи и работи през целия си живот. "За всяка образователна степен, която съм получил, съм кандидатствал наравно с всеки друг български гражданин. Нямаше как да предположа, че ще изпадна в подобна ситуация”, споделя лекарят.

Затворен кръг, от който излизане няма

Въпреки че живее в страната от повече от 20 години, Ж. Д. няма българско гражданство. Младият мъж, който пристига в България, когато няма навърша една година, е със статут на постоянно пребиваващ в държавата. Родителите му живеят в България от 90-те години на миналия век, но те също не са граждани на страната. Причината е, че въпреки че са получили позволение за гражданство, България изисква от тях да се откажат от сирийското си гражданство. “В Сирия няма такъв закон. Не можеш да се откажеш от това да си сирийски гражданин. И така влизаме в затворен кръг, от който излизане няма", споделя лекарят.

Той винаги е имал правата, които и всички останали български граждани, затова е свикнал със статута си. Това обаче се променя, когато решава да продължи медицинското си образование със специализация. "Подадох документи към Министерството на здравеопазването и първият отказ дойде още когато ми видяха розовата лична карта (личните документи, които се издават на граждани със статут на постоянно пребиваване са розови на цвят - б.а.). При повторно подаване на документите от министеството ми цитираха наредба 15 от 2005 г. (за установяване на владеенето на български език - б.р.)", разказва Ж. Д.

Оказва се, че според наредба 15 Ж. Д. няма право да практикува медицина, ако не издържи изпит по български език. В началото това се струва нелепо на младия лекар, който вече е работил повече от година в Ковид отделение още преди да завърши образованието си. Освен това е издържал матура по български език, на която получава оценка "Много добър" (5,32). Пред Министерството на здравеопазването обаче той попада в графа "чужденец". “В заповедта има изключение за хората, които са родом от страните от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария. Хората в моето положение обаче изобщо не фигурират”, споделя той.

"Кой сте вие, за да правим изключение за вас?"

Лекарят решава, че ще намери начин да разреши този казус. Започва да търси всички институции, които могат да имат отношение по темата - Софийския университет, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването. "Мислех си, че не съм разбрал нещо, не си представях, че може да съществува такава наредба", споделя Ж. Д. От университета му казват, че не могат да му издадат документ за положен изпит по български език, защото никога не му се е налагало да полага такъв. От Министерството на образованието и науката също му казват, че разбират казуса му, но не могат да му помогнат и че трябва да се свърже с Министерството на здравеопазването.

Към тях той се обръща с молба да разгледат случая му и да проверят дали не могат да направят изключение, ако той приложи документи за завършено основно, средно, висше образование - все на български език. “Като им казах това нещо, те ми казаха, че ги принуждавам да нарушават закона и ме питаха кой съм аз, за да правят изключение за мен”, разказва лекарят.

Накрая на Ж. Д. му остава да говори с езиковия център, където трябва да положи изпита. Опитва се и на тях да обясни, че той владее български перфектно и това може да се докаже от резултатите от държавните зрелостни изпити в края на средното му образование, както и от това, че е завършил медицина на български език по държавна поръчка. "Човекът, с когото разговарях видимо не вникваше в проблема ми и ме третираше като чужденец, който просто се опитва да се измъкне от взимането на този изпит. Обясни ми, че няма как да бъде направен компромис за мен, защото би било незаконно", споделя лекарят. 

"Лош закон, но закон"

Ж. Д. решава, че единственият му изход е да се консултира с адвокат. Юристът му обяснява, че това е патова ситуация. Въпреки че той би трябвало да попада в различна графа от останалите чужденци, тази наредба на Министерството на здравеопазването не предполага изключения.

Чужденците в България редовно се сблъскват с бюрокрация и административни неуредици.

Чужденците в България редовно се сблъскват с бюрокрация и административни неуредици.

С изненада, младият лекар установява, че до момента никой не се е опитвал да си търси правата по този казус. "Излиза, че аз съм първият ощетен от тази наредба. Съмнявам се да е така", казва Ж. Д. Докато той продължава да се опитва да разреши проблема си, адвокатът му споделя, че за такива случаи римляните казвали: "лош закон, но закон".

"Не исках да се примиря с това. Не може през 21 век аз да се откажа, защото и лошите закони са закони", казва младият лекар. "Преди да завърша съм работил навсякъде, в Ковид отделение дори - никой никъде не ми е искал уверение, че владея български език, при положение, че имам документ, че съм студент в Софийския университет. Защо никой не ме предупреди, че може да се стигне до тук?"

"Не искам сестра ми да попада в същото положение"

Когато от МЗ и от езиковия център отказват да направят компромис, той все пак решава да провери кога може да се яви на изпита. Оказва се, че е изпуснал последната дата за годината. Това означава, че няма да може да се яви на декемврийска сесия за специализант, а ще трябва да чака до май. Това допълнително обезсърчава младия лекар.

"За този период, може би вече повече от месец е минал в борба с институциите, не ми останаха много варианти. Мислех да отида на място в центъра с всичките си документи и да видя дали не може това да промени нещо. Аз не мисля, че би било незаконно да сформира комисия и да преразгледа случая и поне да ми дадат по-ранна дата за изпит. Самият изпит не беше проблем, а това, че не би трябвало да се налага да го полагам", казва Ж. Д.

Лекарят казва, че вече не изпитва емоцията, която в началото е изпитвал спрямо ситуацията. След всички перипетии, той се е примирил, че ще трябва да съобрази с изискването. Не защото не смята, че е прав, а защото не може да си позволи да изгуби време и средства в търсене на правата си с жалби, вместо през това време да специализира и да практикува професията си.

"Идва един момент, когато вече си го говорил толкова много, борил си се толкова, че ти е неприятно дори да обсъждаш тази тема, искаш просто да приключи. А не исках да се стига до това, защото това означава да се примиря, че не мога да променя нищо”, споделя Ж. Д. Мотивацията му все пак да разкаже през какво е преминал е най-вече това по възможност да стане достояние на повече хора, които са в неговото положение. Лекарят казва, че ако поне е знаел за съществуването на тази спънка по-рано, е щял да си спести поне чакането и губенето на време. "Сестра ми също записа висшето си образование със специалност фармация и попада под юрисдикцията на тази наредба. Не искам и тя да е в същата позиция след време".

*По желание на събеседника изписваме само инициалите му.

***

Вижте и това видео на ДВ: 

Вижте видеото 04:14

“Отворен народ, прекрасна природа“: сирийци за България

Подобно съдържание