Паноника, добрата фея на джаза | Начало | DW | 08.02.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Паноника, добрата фея на джаза

Стоян Гяуров представя книгата на Паноника де Кьонигсвартер "Джаз музикантите и техните три желания":

default

Пеперуда и фея

Сред фауната от странни птици, обитавали планетата на джаза и столицата й Ню Йорк, една от най-странните трябва да е била баронеса Паноника де Кьонигсвартер - жена, любовница и майка, ангел хранител и вездесъщ покровител на борещите се за работа и признание джаз музиканти от 50-те години до смъртта си през 1988. В нейния апартамент умира Чарли “Бърд” Паркър, тя спасява от затвор Телониъс Монк и го приютява заедно със семейството му, а кой знае как щяха да свършат наркоманът Бъд Пауъл, епилептикът Коулман Хокинс, страдащият от гръдна болест Бари Харис и безброй други едва кретащи таланти, ако не беше всеотдайната помощ на боготворената от тях и възпята в повече от двайсет композиции Ника.
За котките и хората
Добрата фея на джаза произлиза от английския клон на династията Ротшилд. Баща й, банкер по професия и ентомолог по призвание, открива в родината на жена си Унгария (лат. Панония) един нов вид пеперуда и кръщава и двете, насекомото и дъщеря си, с името Паноника. Дамата с пеперуденото име отраства във Франция, учи известно време живопис в Германия, а през 1935 се омъжва за френския дипломат барон Жюл де Кьонигсвартер, от когото има пет деца. Семейството прекарва няколко години в Африка, където съпрузите работят за френската съпротива срещу нацизма, а след края на войната Ника е до мъжа си на новия му пост в Мексико. Тя се чувства обаче крайно отегчена в ролята си на съпруга на посланик и в началото на 50-те години напуска Мексико и се установява в Ню Йорк. Тук старата й любов към джаза прераства в страст и почти всяка вечер Ника се качва в кабриолета си - една баронеса кара “Бентли” - и обикаля клубовете, слуша музика, завързва познанства, потапяйки се изцяло в кипящата джаз сцена на града. Първо апартаментът й в хотел “Станхоуп” на Пето авеню, а по-късно голямата къща, която тя купува, а Монк кръщава Cathouse, се превръща в убежище за джаз елита (и за нейните 122 котки); едва ли има известен музикант от онези години, който да не е бил облагодетелстван от нея. Нека припомним, че това са годините на открита расова дискриминация, когато само публичното появяване на бяла жена с черен мъж е достатъчно, за да предизвика скандал, така че снимката на бипоп-баронесата често се среща по страниците на булевардния печат. Само благодарение на връзките и парите си, както и на своя предизвикателен непукизъм, тя успява да води ексцентричния си начин на живот и да закриля питомниците си.
Снимки и желания
Thelonious Monk

Т. Монк: композиторът на Round Midnight

Между другото Ника обича да прави снимки на своите приятели –непретенциозни, някои дори леко размазани или зацапани, повечето направени в непринудената атмосфера на Cathouse; снимки, които нямат нищо общо с гланцираните фотографии от албумите, но които, както се вижда днес, имат несъмнена документална стойност. През 60-те години й хрумва една друга идея и тя като на шега събира от триста музиканта отговорите им на едничкия въпрос, който им задава: “Какви са твоите три най-съкровени желания?” Паноника се опитва да издаде книга със снимките и отговорите, но не успява да намери издател, така че целият материал бива прибран в един кашон и постепенно забравен - докато преди няколко години тази находка попада в ръцете на нейната живееща в Париж внучка Надин де Кьонигсвартер, която осъществява мечтата на баба си: през 2006 книгата “Джаз музикантите и техните три желания” излиза във Франция.
Както снимките, така и отговорите на джазерите не съдържат нищо сензационно, но представляват ценен материал за социологията на джаза и добавят нови щрихи към картината на тяхното притеснено, да не кажем потискащо ежедневие – пълен контраст на музиката им и на живота, на който по същото време се наслаждават колегите им от попбранша. Едва ли някой ще се изненада от лайтмотива на желанията им: “Пари, пари, пари!” – лозунгът на Фили Джо Джоунс е лозунгът mutatis mutandis и на всички останали. Дизи Гилеспи мечтае да не трябва да свири за пари, друг иска скромно 14 000 долара за ново жилище, Джими Форест скандира: “Един милион - един милион - един милион!”; Боб Брукмайър започва от хиляда долара, минава през един милион и стига до един милиард, а Сони Кларк прави заявка за “пари – всички жени на света – всички рояли ‘Стайнуей’ ”.
Черно-бяло

Miles Davis 2

М. Дейвис: черният принц иска да бъде бял

Като припев се повтаря желанието за работа (“Да свиря докато ми се скъса задникът”, Арт Блейки), за мир и благоденствие на най-близките, за музикално майсторство (“Да мога да изсвиря на саксофона си всичко, което искам”, Сони Ролинс). Един бленува за социализъм, друг за ефикасно средство против махмурлука, а Луис Армстронг обявява война на запека; Джон Колтрейн се моли за три пъти по-голяма сексуална потентност, на Кени Кларк му се привижда Бриджит Бардо и всички искат да отидат – неизвестно защо – в Япония. Струва ни се обяснима завистта, която кара Бари Харис да кълне рок и соул музиката, и подхранва подличкото желание на един друг да види “Битълс” с отрязани коси, затворени в клетка и принудени да слушат по цял ден само джаз.
Най-изненадващото е, че темата за расизма и дискриминацията не присъства така често в отговорите, както би могло да се очаква. Но цялата истина за съществуването на чернокожите в Америка експлодира в зареденото с болка и копнеж желание на Майлс Дейвис: “To be white” - да бъда бял.
През 1954 Паноника се запознава в Париж с Телониъс Монк. Ражда се едно приятелство, което продължава до края на живота на големия композитор през 1981. Баронесата пуска в действие цялото си красноречие и влияние и успява да издейства площадът в края на 63. Улица Запад в Ню Йорк да бъде наречен на негово име. Последното желание на Ника? Прахът й да бъде разпръснат над нюйоркската река Хъдсън - около полунощ, ´Round Midnight.
Pannonica de Koenigswarter: "Les Musiciens de Jazz et leur trois voeux". Editions Buchet/Castel