Памет ли? За какво ни е ? | Новини и анализи от България | DW | 27.08.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Памет ли? За какво ни е ?

На 23 август 30-тина души в София отбелязаха Европейския ден за възпоменаване на жертвите на тоталитаризма. Казаното, а и недоизреченото там дават много поводи за размисъл, смята Георги Папакочев.

Помни ли ги някой?

Помни ли ги някой?

Пред паметната плоча за жертвите на комунизма до НДК председателката на парламента Цецка Цачева говори обстойно за събитията в Либия и за предизборните харчлъци на МВР и ГЕРБ. Е, в крайна сметка все пак отбеляза, че мъката на близките и наследниците на жертвите на тоталитарните режими сега нямало кой да утеши, обаче „в утрешния ден обществото ни има нужда да гради и противопоставянето би било пагубно”.

Забележителното прозрение на високопоставената представителка на ГЕРБ е характерно за отношението на мнозина представители на сегашния политически елит към все още непроучената и ненаписана най-нова история на страната, към нейното тоталитарно минало и към ненаказаните престъпления на комунистическата власт.

Gedenkfeier in Sofia zu Ehren der Opfer des totalitären Regimes in Bulgarien

Възпоменанието в София, на което говори Цецка Цачева

Дефицит на национална памет

И ако поводът за конкретното възпоменание не беше с европейски лиценз, че и благословен с парламентарно решение в София, едва ли някой въобще щеше да се появи пред миниатюрното параклисче до монументалния НДК. Освен може би неколцината останали сред живите репресирани и близки на убитите.

В края на 2009-та под заглавие „България се лута 20 години из пустинята” вестниците „Ню Йорк таймс” и  „Интернешънъл хералд трибюн” публикуваха статия на Матю Брунвасер, в която авторът търси отговор на въпроса за двойнственото отношение на българите към демокрацията и отбелязва: „България е единствената страна от бившия Варшавски договор без институт за националната памет, който да извади историческите подробности на комунистическото минало, когато според историците хиляди са били тикнати в затворите и избити”.

Сега, пред плочите с имената на избитите от тоталитарната власт българи, отново беше спомената необходимостта от подобен институт. Но когато властта се е фиксирала единствено и само върху строежа на магистрали, а мнозинството български европейци едва оцеляват на границата на мизерията, призиви за прочит на миналото и за разследване на престъпления с десетилетна давност, звучат по-скоро като популистки фантасмагории, отколкото като  реална обществена необходимост.

Нищо, че във всички други бивши комунистически държави отдавна бяха създадени подобни институти с държавни бюджет, в които работят необременени от миналото млади изследователи. А и кой в България днес се е загрижил обречените на демографско изчезване следващи поколения да научават за престъпленията на комунизма и неговите жертви? Вече почти никой.

Gedenkfeier in Sofia zu Ehren der Opfer des totalitären Regimes in Bulgarien

Ще научат ли бъдещите поколения за престъпленията?

Закъснели жестове

Всъщност, единици може би все още има. В началото на годината по предложение на двама бивши президенти - Жельо Желев и Петър Стоянов - 1 февруари беше обявен за Ден на национална памет за жертвите на комунистическия режим. В края на миналата година след упорит натиск на десницата Народното събрание прие поправки в Закона за политическата и гражданска реабилитация - с 20-годишно закъснение.

В тях, за разлика от позицията на предишния парламент, избитите без съд и присъда в първите три дни от съветската окупация през септември 1944г. бяха признати за жертви и имената им бяха изчистени от позора. В края на 2009-та, в еуфорията около 20-годишнината от рухването на Берлинската стена, неколцина софийски общинари от десницата инициираха конкурс за паметник на жертвите на комунистическите режими по света, който да бъде изграден в градинката пред храма „Св.Седмочисленици”.

Естествено проектът почти веднага попадна в архив и едва ли някой ще си припомни за него в обозримо бъдеще. Така, както на сегашните депутати едва ли ще им хрумне да отменят като незаконни всички решения на 68-те зловещи състава на т.нар. Народен съд, причинили тежки страдания на хиляди български семейства в края на 40-те години.

Gedenktafel Namen von Ermordeten Opfern des Regimes in Bulgarien

Има ли България памет?

Гузната съвест на миналото

С фантастиката граничи и очакването, че въпросът за престъпленията на комунизма ще изплува в дебатите около предстоящите президентски и местни избори. А би следвало, най-малкото защото наистина „гузната съвест, произтичаща от комунистическото минало е тежко бреме за бъдещето на Европа и за нашите деца”, както е записано в приетата през 2008 година „Пражка декларация за европейската съвест и комунизма”.

Но кой ли днес в България препрочита пражки декларации или безсмислено ровичка в заблатената си тоталитарна история? Никой, естествено, защото всички са обсебени единствено от химерата за няколкото магистрали и доходоносния бизнес, свързан с тях. Или както обобщава парламентарната председателка от ГЕРБ „обществото ни има нужда да гради”. Което, всъщност и прави, де.

 

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама