Пак разправии с Гърция? | Новини и анализи от Европа | DW | 29.10.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Пак разправии с Гърция?

Тъй като се бави с изпълнението на реформите, Гърция вероятно няма да получи очаквания кредитен транш. Правителството на Ципрас обещава раздвижване, но дали изобщо е в състояние да изпълни поетите задължения?

В условията към третия пакет с помощи за Гърция е записано черно на бяло: премиерът Ципрас се задължава да осъществи до 2018 година общо 223 мерки за реформи и икономии. Изпълнението на 48 от тези условия трябваше да е стартирало до средата на октомври, така че международните контрольори да имат време да направят проверка и до средата на ноември да представят на финансовите министри от еврозоната своя отчет. В замяна на това Гърция трябваше да получи още през октомври първия кредитен транш в размер на 2 милиарда евро, а през ноември - още 1 милиард. По информация на „Зюддойче Цайтунг” обаче, Гърция се бави с изпълнението на задачите си - досега са стартирали едва 14 от общо 48-те обещани мерки.

Какви са причините за забавянето?

Тази информация предизвика противоречиви реакции в Атина: още във вторник сутринта финансовото министерство обяви, че 90% от обещаните реформи вече били изпълнени. А само няколко часа по-късно беше заявено, че правителството ще прокара със спешен закон всички неизпълнени мерки за икономии, с изключение на най-оспорваните.

Димитра Када, главен редактор на икономическото издание сapital.gr, посочва в тази връзка, че Атина трябва да побърза, тъй като днес, четвъртък, в Брюксел се събира работната група на държавите от еврозоната, която има за задача да направи оценка на досегашните реформи в Гърция. Една предишна тяхна среща, предвидена за октомври, беше набързо отложена, тъй като Гърция не беше отбелязала никакъв напредък.

Какви са причините за забавянето? Според Димитра Када, това се дължи от една страна на сложността на реформите, които на всичко отгоре трябва да бъдат реализирани в относително кратък срок. Друга причина за забавянето са някои все още открити въпроси, както и ожесточените вътрешнополитически спорове. Няма например яснота какво да се прави с „лошите кредити” на гръцките банки. Спори се и около въведения данък добавена стойност за частните училища, около либерализирането на аптекарската професия, както и около премахването на данъчните привилегии за селските стопани. В предизборната борба премиерът Ципрас беше обещал да замрази някои особено оспорвани мерки и на тяхно място да въведе по-поносими алтернативи, които щели да имат сходен ефект. Но така и никой не обясни какви ще са тези мерки и как ще бъдат финансирани.

"От единия джоб в другия"

Това изправя правителството в Атина пред сериозен проблем, казва Алексис Папахелас, директор на в. „Катимерини”. "Едно е да полемизираш политически, но съвсем друго е да покажеш, че можеш да боравиш с цифри. При изпълнението на задачите си Атина се сблъсква със силна съпротива и затова се опитва да лавира, залагайки на тактиката "от единия джоб в другия". Това обяснява и забавянето на обещаните реформи", коментира Папахелас.

Griechenland Francois Hollande und Alexis Tsipras

Оланд и Ципрас по време на срещата им в Атина

По време на посещението на френския президент Оланд в Атина през миналата седмица, премиерът Ципрас изрази недоволството си от оспорваните правила за консолидиране на банковия сектор и заяви, че нямал намерение да превръща Гърция "в арена за изпълнение на наказания”. Оланд, който очевидно прояви известно разбиране за тази позиция, се застъпи за по-голяма „гъвкавост” по отношение на Гърция, например при защитата на задлъжнели собственици на имоти, застрашени от принудителни продажби на търг.

Далеч не толкова отзивчив беше вицепрезидентът на Еврокомисията Валдис Домбровскис. По време на последното си посещение в Атина той призова за бързо изпълнение на реформите, предупреди косвено да не се посяга на банковите авоари и отхвърли едно предложение за пенсионна реформа на гърба на работодателите. Отрицателните реакции не закъсняха: някои леви медии веднага заговориха за „латвийския пратеник на Меркел”.

Реклама