Пак ли си търсим ″бащица″? | Новини и анализи от България | DW | 20.11.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Пак ли си търсим "бащица"?

Ако искаме нещо да се промени, промяната трябва да започне от нас - от съзнанието ни да изискваме от политиците, вместо непрекъснато да ги овъргалваме в крайни емоции от "Осанна" до "Разпни го", пише Мирела Иванова.

Току-що се връщам от почти едноседмично пътуване из Североизточна България, което случайно съвпадна със следизборното време. Време, което много напомня на обичайните за сезона опасни мъгли. Непрогледността на спусналата се обществена мъгла е доловима в оценките, мненията, слуховете и допусканията, с които хората се опитват да схванат по какъв път ще поеме страната ни, как ще се подреди политическият пасианс, какво ще се промени в собствения им живот.

Предадохме ли се?

Поне няколко „опорни точки“ в общуването с най-различни събеседници ми се сториха твърде тягостни. На първо място масово споделяното съмнение, че президентските избори са предварително „уговорен мач“ от някакви задкулисни кукловоди - вън и вътре в България. Наистина ли българите са изгубили и последната увереност, че нещичко все пак зависи и от тях, дали не са се примирили с пасивната агресия на внушението, че са само фигури в нечия чужда игра? Не мога и не искам да приема подобно елементарно примиренчество. Но навярно си има и конкретно обяснение, съдържащо се например във въпроса, който ми зададе един мислещ и знаещ човек: „Смятате ли, че някой се осмелява да се разбунтува или да изрази мнение в малкия град?“.

Градовете, които посетих, не бяха малки, само смаляващи се. Пролича си и по това: първите спирки на автобуса, с който се върнах в София, бяха терминалите на софийското летище, а до третата и последна стигнахме едва седем души от всичките петдесетина пътници.

Мирела Иванова

Мирела Иванова

Преструктуриране на сервилността

Но да се върна към „опорните точки“: на второ място е ясно доловимо преструктурирането на сервилността спрямо властовите фигури и излъчващите ги партии. Изглежда на мнозина им допада или пък изпитват вътрешна необходимост от някакъв тип идейно или житейско подчинение, от емоционална зависимост от ярък и силен вожд. В случая фокусът започва да се измества към генерал Румен Радев, който се превърна в обект на невероятно дървено философстване, прекомерни надежди и доста смешновато-провинциални митологизации. Не казвам, че и определени медии нямат специални заслуги за моделирането на масовото съзнание: очерците за бъдещия български президент, разгърнати с клишета от друга епоха, са направо смайващи - в тях той още от детската градина пръв се справя с възложените му задачи, безупречен е в отношенията с другарчетата си, следва неотклонно мечтата си да лети и прочие. Не ми е ясно как точно си помагаме като общество по този начин, как се съмовъзпитаваме в критичност, свободомислие, гражданско поведение и прагматична разумност... Не ми е ясно и как очакваме нещо да се промени, ако промяната не започне от нас, от съзнанието ни да изискваме от политиците си, да ги държим изкъсо и нащрек, вместо непрекъснато да ги овъргалваме в невъздържаните си и крайни емоции от „Осанна“ до „Разпни го“.

Няма да е зле вместо коленопреклонно да отместваме поглед от един към друг „бащица“, да предявим категоричната си претенция за решаване на настоящата управленска задача: съставяне на правителство, което да поеме отговорност, преди съвсем да се изпоразгубим в напрегнатата обществена мъгла.

Редакцията препоръчва

Реклама