Пак ли е време за танковете? | Новини и анализи от Европа | DW | 06.03.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Пак ли е време за танковете?

"Молбата за помощ" на В. Янукович към руснаците, която беше размахана пред Съвета за сигурност на ООН, буди мрачни спомени у някои европейци. На чехите тя напомня за драматичната 1968. Връща ли се Студената война?

default

Пражката пролет през 1968

Драматичните събития в Украйна будят у чехите неприятни спомени за две мрачни дати от тяхната история: Мюнхенското споразумение от 1938 и края на Пражката пролет през 1968. В съзнанието им са се врязали травматичните преживявания, свързани с нахлуването на Вермахта през 1938 и последвалото смазване на Чехословакия. Бившият външен министър на Чешката република Карел Шварценберг смята, че днешното поведение на Русия напомня за това на нацистка Германия през 1938: "Не бива да се забравя, че на времето Адолф Хитлер окупира нашите гранични територии, също както и тези в Австрия, а по-късно и в Полша, с аргумента, че трябва да защити сънародниците си".

Още по-пресни са спомените на чехите от потушаването на Пражката пролет през 1968. Голяма част от от днешните граждани на Чехия са преживели лично драматичните мигове около разбиването на реформаторското движение на Александър Дубчек. Настоящият външен министър на страната Любомир Заоралек смята, че и тогава и сега Русия ясно демонстрира, че не е готова да приеме без възражения нарушаването на нейната сфера на влияние: "Случващото се в Крим ми напомня за подготовката на руското нахлуване в Чехословакия през 1968 година. Нашата надежда беше, че днес подобно нещо вече не може да се повтори", казва Заоралек.

Путин няма да даде "заден ход"

Ситуацията около полуостров Крим влоши и американско-руските отношения. Във Вашингтон междувременно има мнозина, които са принудени да си спомнят за Студената война. Американският сенатор Джон Маккейн например се чувства така, сякаш с машина на времето се е върнал назад в историята: "Владимир Путин беше казал, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата катастрофа на 20-ти век.

Ukraine Proteste der Diaspora in Wien 04.03.2014

Украинци протестират срещу действията на Путин в Украйна

От години насам той се опитва да възстанови някогашната мощ на Руската империя - чрез натиск върху балтийските републики, с военна сила в Грузия и Молдова, а сега и в Украйна. Онова, което наблюдаваме сега, е плод на абсолютната увереност на Путин, че Украйна представлява част от Русия. И той няма да се откаже от тази си позиция", убеден е Маккейн, който пледира за по-твърдо отношение на САЩ спрямо руския президент. Маккейн смята, че прокламираният от президента Барак Обама нов старт на американско-руските отношения се е провалил.

Добри отношения между Медведев и Обама

Малко по-различно вижда нещата ръководителката на Центъра за евразийски и руски изследвания към Университета в Джорджтаун Анджела Стент: "След колапса на Съветския съюз американско-руските отношения бяха рестартирани на няколко пъти. А "рестартът" на Обама от първия му мандат беше и доста успешен: подписан беше новия договор за контрол над въоръженията СТАРТ-2, постигнато беше съгласие за по-сурови санкции срещу Иран, а Русия беше приета в Световната търговска организация. Всичко това беше постигнато благодарение на добрите отношения между Обама и тогавашния руски президент Дмитрий Медведев. С връщането на Путин в Кремъл отношенията се влошиха значително", казва Стент.

От години източник на напрежение в отношенията между Русия, САЩ и Европа е желанието на Путин да разширява руската сфера на влияние край границите на страната - тъй наречената "близка чужбина". Дълбок срив изживяха американско-руските отношения когато Путин обвини САЩ за масовите протести срещу фалшифицирането на резултатите от руските парламентарни избори през 2011 година. "Тогава Путин

обвини лично Хилъри Клинтън, че била плащала на протестиращите. След това в САЩ бе приет т.нар. закон "Магницки", който обвини няколко официални руски представители в нарушения на човешките права и им забрани да влизат в САЩ. В отговор на това, Русия прие закон, с който забрани на американски граждани да осиновяват руски деца", припомня Стент.

Obama / Telefon / Gespräch mit Putin / Krim / Oval Office

Президентът Обама разговаря с Путин за кризата в Крим

Друг ключов момент бе даденото от Путин политическо убежище на информатора Едуард Сноудън. Руският лидер можеше и да откаже, но реши да се възползва по най-добрия начин от ситуацията и да извлече ползи за себе си. Епизодът със Сноудън му помогна да се представи пред света като защитник на човешките права.

Вашингтон не разполага с ефикасни лостове за влияние

На руската провокация в Украйна американският президент Барак Обама отговори с остри думи, че Русия ще плати висока цена за това. Това обаче едва ли е реалистично, защото освен икономически санкции, Западът на практика няма много други възможности, за да изрази протест. Европейците, и особено германците, са силно зависии от руските газови доставки. Американците не разполагат с ефективен лост за оказване на политическо влияние над Русия. Президентът Обама дори е принуден да разчита на руското благоразположение, ако иска да принуди Иран да се откаже от ядрената си програма. А предвиденият бойкот на срещата на страните от Г-8 в Сочи през юни, съвсем очевидно не е нещо, което би стреснало Путин.

Редакцията препоръчва