Пактът Хитлер-Сталин: Така започва одисеята на 19 000 поляци | Новини и анализи от Европа | DW | 02.06.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Пактът Хитлер-Сталин: Така започва одисеята на 19 000 поляци

Всичко започва с Пакта за ненападение между Хитлер и Сталин през август 1939. Родината на близо 19 000 поляци се превръща в съветска земя, а те са принудени да търсят убежище надалеч. Така започва една истинска одисея.

Канадецът Джонатан Дюран бил завладян от странното усещане за родина, когато за първи път попаднал в Африка. Всичко му изглеждало познато, защото многократно бил слушал за тези места - от разказите на баба си, която по времето на Втората световна война и малко след нея е живяла в бежански лагер в днешна Танзания.

Дюран издирил информации за съдбата на своите предци и предприел пътешествие до северната част на Танзания. Неговите преживявания са запечатани в документалния филм "Паметта е нашата родина", който спечели наградата на публиката на филмовия фестивал в Монреал през 2018 г.

В Полския институт и музея „Шикорски" в Лондон Дюран намерил и единствения запазен филмов кадър от бежанския лагер в Танзания. “Разпознах болницата в лагера и група млади момичета, които вървят към камерата. Най-вляво, усмихната и със скръстени ръце беше баба ми - Каша”, разказва Дюран. Мъжът всеки път настръхва от вълнение, когато гледа снимката и признава: "За мен това е истинска награда."

Това е една история на гонения и избавления

Каша Герех (до вратата) в Танзания, 1946 година

Каша Герех (до вратата) в Танзания, 1946 година

От 1942 до 1949 година Каша Герех живее със семейството си в Танганайка, която по онова време е под административното управление на Великобритания. Полската общност изкарвала прехраната си със земеделие и занаятчийство. По време на пътуванията си до бившите бежански лагери в Южна Африка, Танзания и Замбия, Дюран се среща с някои възрастни хора, които все още пазели спомени за миналото: „Те имаха добри впечатления от поляците, които са били първите белите хора, с които са се срещали“. За приятелските взаимоотношения между местните и поляците говори и изследователката Джулия Девлин. Тя е добре запозната с одисеята на близо 19-те хиляди поляци, принудени да бягат към Африка.

Всичко започва със секретния допълнителен протокол към германско-съветския Пакт за ненападение от август 1939 година, с който нацистка  Германия и СССР де факто си поделят Полша и други части на Източна Европа. Само няколко дни след подписването му двете нови съюзнички нахлуват в Полша. Подобно на нацистите, Съветският съюз започва етническо прочистване в своята част от окупираната Полша. Стотици хиляди поляци, включително много евреи, са депортирани в Сибир и Казахстан, където по-голямата част от тях са били принудени да работят в съветските колхози. Но през 1941 г. съдбата на депортираните се променя радикално.

Редакцията препоръчва

"След германското нападение срещу Съветския съюз, Москва влезе в антихитлеровата коалиция", обяснява Девлин. Тогава Полша установява  дипломатически контакти със Съветския съюз, в резултат на които депортираните едно време поляци са освободени. Идеята на полското правителство е била въпросните хора да сформират армия, която да се включи в борбата срещу Хитлер. За целта е бил отправен и апел доброволците да се съберат в град Бузулук, Оренбургска област.

Но там пристигат не само годните за военна служба мъже, а почти всички депортирани поляци, надявайки се, че по този начин ще успеят най-сетне да напуснат СССР. Тъй като снабдяването на толкова много военни и цивилни граждани скоро се превръща в проблем, съюзниците решават да изведат поляците извън страната и те заминават за Иран. Доброволците получават военно образование и малко по-късно напускат страната в посока Италия, но съдбата на цивилните граждани остава неясна.

Краят на една одисея

Близо 19 000 полски бежанци, сред които много жени и деца, прекарват войната в Танзания

Близо 19 000 полски бежанци, сред които много жени и деца, прекарват войната в Танзания

"Никоя държава не искаше да ги приеме задълго", обяснява Джулия Девлин. Накрая, британското правителство се съгласява да подслони хората в подчинените му колонии и територии. Така поляците пристигат в Танзания, Южна Африка, Зимбабве и други части от британските владения, където остават в безопасност до края на войната.

След нейния край обаче управляващите кръгове в Африка започват да настояват за екстрадиране на полските бежанци. "Африканските държави бяха поели по пътя на борбата за независимост и не искаха да си спомнят за колониалното робство", обяснява Девлин. Постепенно поляците напускат африканските страни и заминават за Великобритания, Австралия или Канада. "Нямаше как да се върнат в родината си - тя за втори път беше станала съветска земя", завършва Девлин.

Реклама