Още една схема на #КОЙ | Новини и анализи от България | DW | 04.05.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Още една схема на #КОЙ

България се сдоби с първата си осъдителна присъда от Съда на ЕС в Люксембург - за цифровизацията на тв-ефира. На пръв поглед - сложна и неразбираема материя. Но всъщност всичко е кристално ясно, твърди Ясен Бояджиев.

България е осъдена за това, че провеждайки конкурсите, с които решава на кого да даде правото да излъчва цифрови телевизионни програми, тоест - кой да притежава т.нар. мултиплекси, е нарушила няколко европейски директиви. За да разберете смисъла на станалото обаче, въобще не е нужно да знаете какво е аналогов и какво цифров (или дигитален) сигнал, какво е цифровизация (ще го чуете и като дигитализация) на излъчването, какво е мултиплекс, декодер или честотен обхват. Защото важното в случая не са високите, неразбираеми за повечето хора технологии, а напълно разбираемите класически технологии на далаверата.

През годините мнозина я идентифицираха и обясняваха публично на всеки неин етап. Сега съдът потвърждава напълно техните предупреждения. Както и съзнателното съучастие на държавата и нейните институции, които през цялото време се правеха на „ударени”.

Целта: присвояване на един голям бизнес

Целта на далаверата е много проста - да се присвои изцяло един нов бизнес. Още преди България да влезе в Европейския съюз, беше ясно, че тя, заедно с останалите страни-членки, в близките няколко години ще трябва изцяло, коренно и безвъзвратно да промени технологичния способ, по който в ефира се излъчва телевизионният сигнал, за да се осигури по този начин на зрителите много по-високо качество на изображението и много по-голямо разнообразие на съдържанието. За зрителите приемането на този сигнал щеше да продължи да бъде безплатно. За да се излъчват и разпространяват програмите им обаче, на телевизиите щеше да им се наложи да плащат такси.

Тоест, понеже всички гледат телевизия, се очертаваше един сладък бизнес с гарантирани приходи за години напред - нещо като бизнеса с боклуците, които няма да спрат да се „произвеждат” и винаги ще трябва някакси да се събират. Какво по-хубаво от това такъв бизнес да се „прилапа” изцяло, без да се дели с никого.

Конкуренцията - отстранена със закон

Подготовката за „прилапването” започна на законодателно ниво. Към края на управлението на Тройната коалиция през 2009 година парламентът прие поправки в съответния закон, а целта съвсем очевидно бе да се отстрани предварително и „служебно” нежеланата конкуренция чрез ограничителни изисквания както към участниците, така и към победителите в бъдещите конкурси. Решено беше, например, че бъдещите оператори на цифрова ефирна телевизионна мрежа не могат да бъдат повече от двама. Забранено бе освен това участието в конкурсите на компании, които имат телевизии в други държави или пък собствена мрежа за телевизионно разпространение в България. Така сериозни компании бяха предварително изхвърлени от конкурсите. Като например австрийското държавно дружество ORS, в чиито рамки е и австрийската обществена телевизия.

Още тогава мнозина предупреждаваха, че поправките противоречат на европейското законодателство и даже на българската конституция, но никой не им обърна внимание. Сега Съдът на ЕС потвърждава напълно тяхната правота - въведените ограничения противоречат на няколко европейски директиви, защото са дискриминационни, непропорционални и нарушават конкуренцията.

Thema Digitalisierung des bulgarischen Fernsehens

Схемата е същата като при далаверата КТБ, твърди Ясен Бояджиев в коментара си

Монопол, осигурен чрез дирижиран конкурс

Много бързо след така извършената законодателна подготовка бяха проведени и съответните дирижирани конкурси, в резултат от които всичките шест лиценза за разпространение на цифров сигнал бяха дадени на две компании. Имената им, както и фактът, че те първоначално на книга имаха различни собственици, днес вече нямат никакво значение. Веднага след конкурсите се появиха подозрения, че победителят играе „под вънкашност чужда”. След серия от прехвърляния, продажби и препродажби двете компании на няколко пъти преминаха и „под име ново” (най-често офшорно). И много скоро стана ясно, че те са в едни и същи ръце - на трупащата огромна мощ икономическо-политическа групировка около КТБ, нейния собственик и тогавашния му побратим, който впоследствие стана депутат от ДПС. Тогава, а и години по-късно, властта се правеше на „ударена” и твърдеше, че не знае нищо по въпроса. И така до съвсем скоро - докато не стана ясно, че заедно с куп други компании собственикът на КТБ продава и двата мултиплекса в пакетна сделка за 1 евро.

Когато държавата защитава монопола

Днес Съдът на ЕС потвърди много ясно и наличието на монопол. Делото бе образувано от Европейската комисия през септември 2014 година. Всъщност, Еврокомисията много по-рано бе разгадала далаверата и бе поискала от българската държава да я прекрати. Още през 2010 година тя образува проверка, а през 2011 откри наказателна процедура. През всичкото това време обаче две български правителства (първото на ГЕРБ и това на Орешарски) се правеха на „ударени”. Нещо повече, както се разбира от сегашното решение на съда в Люксембург: те са защитавали делото, захванато от Тройната коалиция, с абсурдни твърдения. Като например, че нарушенията вече са отстранени, защото междувременно някогашните „дискриминационни” промени в закона били отменени. Или че някогашните ограничения за участие в конкурсите всъщност целели осигуряване на по-голяма конкуренция.

И пак ние ще плащаме

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev

Ясен Бояджиев

Днешното българско правителство обаче вече няма как да се измъкне по същия начин. Съдът постановява, че макар и спорните ограничителни разпоредби да са отменени, правните последици от тях остават, понеже "продължават да съществуват правата, предоставени въз основа на тези разпоредби". И че тези последици трябва да бъдат отстранени веднага.

Друг начин за това няма, освен лицензите на мултиплексите да бъдат отнети или конкурсите, вследствие на които те са издадени, да бъдат отменени. Което всъщност е едно и също. Ако това не бъде направено, и то много бързо, ще последват солени глоби - на първо време еднократна, после периодични. Ако пък бъде направено, най-вероятно ще се наложат неустойки и възстановяване на направените от мултиплексите (сигурно с пари на вложителите в КТБ, които ние вече им върнахме) инвестиции.

Каквото и да стане, дошло е време да се плати сметката за далаверата. Ще я плащаме всички заедно. Така, както платихме за далаверата КТБ. Схемата е същата.

Всъщност, присъдата на съда в Люксембург разкрива кристално ясно същността, механизмите на действие и последиците от властващия в България политико-икономически модел. Моделът #КОЙ в неговия цифров вариант.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама