Очи в очи с Русия и Китай: на Европа ѝ липсва самочувствие | Новини и анализи от Европа | DW | 18.02.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Очи в очи с Русия и Китай: на Европа ѝ липсва самочувствие

ЕС няма ясна линия относно авторитарни страни като Русия и Китай. Не е изненадващо. Либералните демокрации са едно ограничено малцинство. И са принудени да поддържат отношения с всевъзможни нюанси на неправдата и ужаса.

Руският външен министър Сергей Лавров на среща с висшия дипломат на ЕС Жозеп Борел

Руският външен министър Сергей Лавров на среща с висшия дипломат на ЕС Жозеп Борел

Там тровят политически противници, водят процеси срещу опозиционери, пращат полиция срещу мирни демонстранти, арестуват протестиращи - поради всичко това тези дни в ЕС се обсъждат евентуални нови санкции срещу Русия. Същевременно обаче европейците се радват на току-що подписаното инвестиционно споразумение с Китай - а той е затворил стотици хиляди уйгури в трудови лагери, смазва тибетската култура, открито нарушава международните договори за управлението на Хонконг, потушава демократичното движение там и отправя военни заплахи срещу Тайван.

Редакцията препоръчва

Либералните демокрации са малцинство

Европейците са на светлинни години от някаква ясна и последователна линия по отношение на авторитарни държави, в които човешките права почти не са зачитани - или съвсем не биват зачитани. Но това не е изненадващо. Либералните демокрации са едно ограничено малцинство сред държавите по света. В стремежа си да защитят своите интереси, те са принудени да поддържат отношения с всевъзможни нюанси на неправдата и ужаса, да търгуват, да сключват компромиси, понякога дори да влизат в съюзи. Представителите на школата, наречена "реалполитик", т.е. реална политика, свеждат всичко това до обобщението: световната политика не е детска площадка. На другия полюс на външнополитическия дебат са защитниците на човешките права, за които всяка сделка с някой диктатор е непростимо грехопадение.

Често реалната политика, преследваща определени интереси, и идеализмът на защитаващите човешките права ни се привиждат като противоположности. Крайно време е обаче в европейската политика да се наложи възгледът, че това не е непременно така: ако Европа иска трайно да опази позициите си в днешния свят, нейната външна политика непрестанно и ясно трябва да подчертава изискването за спазване на демократичните принципи и респект към човешките права. Защото тъкмо те са в основата на всичко, което прави нашия континент толкова привлекателен: и на икономическия успех, и на социалната сигурност, и на свободата сам да бъдеш ковач на щастието си. А над тази основа на нашия европейски живот дебнат заплахи от всички страни: отвътре я разяждат популизмът и национализмът, отвътре и отвън я разклаща ислямизмът, подриват я и външни авторитарни сили като Русия и Китай.

Тези две държави, макар и по различен начин, се опитват да наложат влиянието си върху политиката, обществото и икономиката както на ЕС, така и на неговите съюзници. И да подкопаят фундамента на европейските демокрации. Руското ръководство залага най-вече на рушене, докато китайските комунисти се опитват да въздействат върху публичното говорене. Засега това се отнася до теми, които непосредствено засягат китайската политика - Тибет, уйгурите, Тайван, Хонконг. И все още тези опити често са толкова прозрачни и несръчни, че сякаш дават точно обратния ефект. Налице са обаче и примери за съвсем реална опасност. Миналата година, например, Китай оповести икономически санкции срещу Австралия, включително и с аргумента, че там се появявали "враждебни медийни публикации".

Най-добрата защита срещу такива външни заплахи за европейската демокрация би била тази: последователно и публично поставяне на въпроса за нарушаването на човешките права - и то без ЕС и държавите членки да се съобразяват с чувствителността на един или друг авторитарен лидер. Дори ако това не помогне непосредствено на уйгурите или на пребитите руски демонстранти, по този начин ясно ще се противопоставим срещу по-нататъшни властнически претенции на китайската диктатура или на руския режим.

ЕС има много и различни възможности

Всичко това не означава, че сътрудничество с Пекин или с Москва е съвсем невъзможно. Напротив: по много въпроси то е желателно, а по някои е дори неизбежно. Никаква ефикасна политика по опазване на климата или за контрол над въоръжаването не може да се води без Китай и Русия. А тясното икономическо сътрудничество може да увеличи благосъстоянието и на едните, и на другите, като в добавка укрепи и сигурността. А колкото по-интензивно Европа (а и европейското предприемачество) се застъпва за своите ценности и колкото по-реалистично ориентира политиката си спрямо характера на съответния режим, толкова по-силна ще бъде и нейната позиция в тези икономически отношения. Защото с такива режими не можеш да поддържаш икономически отношения, без да се съобразяваш с геополитическите компоненти. Ако не се мисли навреме за тези компоненти, то старата успешна формула за постигане на политически промени чрез търговия може и да не сработи.

Разбира се, една външна политика, която е ориентирана по тези вектори, задължително включва противоречия, непоследователност и болезнени компромиси. И в конкретните си измерения ще изглежда по различен начин по отношение на различните страни. Китай е икономическа и технологична сила и с това отправя към ЕС съвсем различни предизвикателства от тези, които отправя стагниращата руска автокрация, крепяща се върху износа на суровини. Тоест, в отношенията си с тези две държави европейците имат много и различни възможности. Но и в двата случая в момента те не ги използват с достатъчно самочувствие.

Райнхард Везер, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

Подобно съдържание