Оцеляла от Аушвиц: “Знаех, че това е последният ни шанс. Иначе всички щяхме да излезем през комина″ | Новини и анализи от Европа | DW | 21.07.2022

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Оцеляла от Аушвиц: “Знаех, че това е последният ни шанс. Иначе всички щяхме да излезем през комина"

Не само евреи стават жертва на националсоциалистическия режим в Германия – систематично преследвани и избивани са и много роми. Филомена Франц е преминала през няколко лагера, вкл. Аушвиц. Днес тя навършва 100 години.

Родена на 21.07.1922 година: Филомена Франц

Родена на 21.07.1922 година: Филомена Франц

Между 1940 и 1945 г. националсоциалистите избиват в концентрационния лагер Аушвиц повече от един милион души – предимно евреи, но също и синти и роми. Филомена Франц оцелява след ужаса там. Била е също и в други лагери. Но за изтезанията и униженията в Аушвиц казва следното: 

"Беше нечовешко. Ние бяхме долу в бараките, а горе беше крематориумът, където изгаряха хората. И аз бях в тези бараки. Но моето време още не беше изтекло”, спомня си Франц.

Редакцията препоръчва

Почти цялото ѝ семейство е избито от нацистите. Самата Филомена е на 21 години, когато е изпратена в Аушвиц. Там тя преживява манията на нацистите за чиста раса от първа ръка. "Тогава първо ме измериха: носа, ушите - всичко. Това беше расизъм! Те не се интересуваха от нищо друго. Искаха да знаят откъде са дошли синтите."

Музиката я спасява

Филомена Франц е израснала в Щутгарт. Тя произхожда от известен род музиканти, които живеят в Германия от векове - също като много синти. "Правехме музика, изкарвахме парите си по честен начин. Имахме хубава къща в Щутгарт, точно до лозята. Когато бях на 12 години, вече бях на сцената и пеех с оркестър”, спомня си Франц.

Музиката ѝ помага и в решаващ момент от престоя ѝ в концентрационния лагер - когато един ден Хайнрих Химлер посещава концентрационния лагер Аушвиц. Прочутият началник на СС иска да чуе музика от затворниците - а те знаят точно какво означава това. “Знаех, че това е последният ни шанс, защото иначе всички ще излезем през комина там горе. Казаха ми, че ако аз, която мога да му покажа нещо, не удовлетворя желанието на този човек сега - тогава с нас е свършено”, разказва Франц.

В този напрегнат момент тя успява да запее, а началникът на лагера дори им дава да използват инструменти. Зад себе си Филомена вече има цял оркестър. “Изпях песента, това беше, което той искаше. Стичаха се сълзи по лицето ми. Оркестърът беше невероятен”, припомня си случката Филомена.

"Когато разказвах, ученицитe плачеха

Франц успява да разкаже за всички унижения и мъчения през този период едва години по-късно. За нея обаче е важно да сподели за страданията, които е преживяла в концентрационния лагер. Филомена Франц започва да пише и става първата синти писателка в Германия. От позицията на съвременничка и свидетелка тя разказва в медиите, училища и образователни институции за зверствата на нацистите

Носителка на много награди, включително на Ордена за заслуги на Федерална република Германия, тя винаги търси контакт с младите хора. "Знаете ли, когато разказвах истории и изнасях лекции, учениците плачеха. Исках да отида в училищата, мислех, че трябва да започна оттам, от младото поколение. Не можеш да промениш старите хора, те вече са се объркали. Но все пак можете да направите нещо за младите”, казва Франц за мотивацията си.

"Любовта е нашето богатство"

Тя е убедена, че доброто винаги надделява. Намира сила в християнската вяра. И въпреки всички мъчения, които е преживяла, омразата няма място в живота ѝ. "Когато сте преминали през нещо подобно, през големите лагери, тогава си казвате: защо да мразя? Трябва ли да продължа да правя това, което са правили другите? Трябва ли да ги мразя? Не мога да мразя!"

Филомена е сигурна, че омразата не е начинът. Това е нейното послание към младите. Послание на една жена, която гледа назад към 100-годишен живот и знае за какво говори. ”Когато мразим, губим. Любовта е голямо богатство за нас като човешки същества. Ако нямаме любов, ние се отказваме от духа и добродетелта си - и тогава сме изгубени."