От турското робство до днешните провали: една игра, която в България има дълга традиция | Новини и анализи от България | DW | 27.08.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

От турското робство до днешните провали: една игра, която в България има дълга традиция

Нали разбирате защо расте доверието в служебния кабинет, защо расте подкрепата за Радев, защо расте желанието за премиер да бъде издигнат Кирил Петков? Всичко е заради една игра, която в България има дълга традиция.

Коментар от проф. Ивайло Дичев:

The blame game - един хубав английски израз, за който нямаме еквивалент на български, макар че много обичаме да си играем на „ти си виновен“. Обвиняванката, ако я наречем така, е отдавна любимо занимание на неукрепналата ни нация. Виновно за всичко беше турското робство, виновни бяха лукавите фанариоти, чорбаджиите изедници, после великите сили, после комунистите, после антикомунистите.

Редакцията препоръчва

The blame game по български

Днес тази народопсихология взе да има съвсем конкретни политически измерения. С какво се занимават злополучните партии в 46-ия парламент? С решаване на кризите, с търсене на формула за бъдещо управление? Не, занимават се с това да намерят виновник за провала на поредния парламент. Надеждата е, че този виновник ще бъде наказан на следващите избори от „суверена“ (но ако той пак се обърка, Черният Петър отива у него, както написа някой).

В един най-общ план ГЕРБ са виновни, защото дотам са забатачили държавата, че даже не могат да бъдат свалени от власт. ИТН са виновни, защото сякаш са се превърнали в нещо като окултна секта, начело със скрито ФБ-божество, до което има достъп само кастата свещеници-сценаристи, управляващи едни безгласни депутати. За БСП да не отваряме дума - те мъкнат на гърба си атентата в „Света Неделя“, лагера в Ловеч и правителството на Орешарски. Десните - надменни жълтопаветници-приватизатори. ДПС - кърмени от чужда майка-родина. „Изправи се, БГ“ - орел, рак и щука...

И вижте сега как тече спектакълът. ИТН връщат мандата, за да прехвърлят вината за провала върху потенциалните си съюзници, които преди това са унизили и шантажирали. И ние се чудим: сега те ли са виновни, че се провалиха - или са виновни другите, че не ги подкрепиха? Тънка работа. Партиите на протеста ли предадоха ИТН? Или обратно: ИТН предаде протеста? Или суверенът предаде сам себе си, като гласува за една анти-партия, която отказва да го управлява?

Но същата обвиняванка ни игра и ГЕРБ по свой специфичен сценарий. Излязоха с готов министерски съвет, но веднага го оттеглиха, за да покажат, че виновни за всичко оттук нататък са партиите на протеста. Добре, но защо стана така, че никой не иска да си говори с тях, чудим се, дали пък и те не крадоха твърде много?

Станахме свидетели на удивителни идеологически пробиви. В един момент ДБ се съгласи да взаимодейства с БСП, която пък е по-приветлива от всякога. Неслучайно и двете формации вдигат леко подкрепата си. А може би е обратното - благодарение на диалогичността си успяват да прехвърлят вината за политическия тупик върху големите си конкуренти. И все пак някои червени линии си остават: смисълът им е да имат инструмент за пренасочване на вината. Когато например г-н Радев дава мандата на БСП, ДБ да могат да откажат подкрепа и да обвинят президента.

Във времето на третия тур залозите се увеличават, защото изборите вече чукат на вратата. Всеки от по-малките беше готов да вземе мандата и да направи усилие. Но не защото има голям шанс да успее, не. Целта му е да покаже, че ще са виновни големите, които няма да го подкрепят. Прокрадна се екзотичната идея да се предложи на ИТН те да излъчат приемлив премиер, макар да сме на третия тур. Те обаче удвоиха мизата, като съобщиха, че може да се съгласят, ако бъде приет първоначалният им (неприемлив) кабинет. И ние стоим и въртим глави като на пинг-понг, чудейки се кой аджеба е по-опозиционен и кой по-безотговорен.

Тази игра я играем непрекъснато и по всички теми

Разбирате защо расте доверието в служебното правителство, защо расте подкрепата за президента Радев, защо расте стихийното желание за премиер да бъде издигнат блестящият и сякаш надпартиен Кирил Петков. Защото се уморихме, заболяха ни вратовете.

Ивайло Дичев

Проф. Ивайло Дичев

Тая игра на обвиняванка я играем непрекъснато и по всички теми. Кой носи вината, че не се ваксинираме и сме на път да станем европейско гето, където никой няма да иска да стъпи? Борисовият щаб или служебният министър? Китайските лаборатории, изпуснали вируса - или американските, които ще ни чипират с ваксините? Страхливите, които се ваксинират - или наивните, които вярват на конспиративни теории? Или вземете как си прехвърляме вината по темата Северна Македония: от нашите националисти на тамошните националисти, от либералите на Европа - и накрая нищо. Така и със зелената сделка, с бежанците, с каквото се сетите. Търсим „кто виноват“, но все не стигаме до „что делать“ (от Херцен не успяваме да стигнем до Чернишевски).

Да, темата за вината е важна. Но нека с нея се заемат интелектуалци, юристи, историци. От политиците очакваме резултати, не предизборна обвиняванка.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Подобно съдържание