От русофилията до еврофобията | Новини и анализи от България | DW | 17.05.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

От русофилията до еврофобията

Защо българската историческа русофилия започва да прераства в еврофобия? Кой се опитва да катализира подобна трансформация? Георги Папакочев потърси мненията на политолозите Даниел Смилов и Евгений Дайнов.

Доскоро на покрива на бившия царски дворец в центъра на София можеше да се види един ръждясал, но радостен спомен от празненствата по повод влизането на България в Европейския съюз: върху метално петолиние с железни ноти бяха изписани първите тактове от европейския химн - "Одата на радостта". Седем години по-късно пред паметника на Съветската армия, в Деня на Европа публично беше изгорен европейският флаг. Същевременно в ефира предизборно полетяха обвинения, че "ЕС и НАТО са престъпни организации" и се чуха призиви България да излезе час по-скоро от тях. Какво се случва в страната, в която по-голямата част от населението декларира, че обича Русия и в същото време, според социолозите, изразява подкрепа за членството в ЕС?

Ефектът от антиевропейската пропаганда

Политологът от Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов смята, че още е рано да се говори за дълбинна промяна и прерастване на русофилията в еврофобия. Според него големият проблем днес не е в нагласите на хората, а в политическите субекти, които се опитват да използват тези нагласи. Нявсякъде в Европа има националистически партии с подобно поведение, но тревожното в България е, че отговорна политическа формация, каквато би трябвало да бъде БСП и чийто лидер е сегашен шеф на ПЕС, се поддава на такъв тип поведение.

"Редно беше Станишев, който държа реч пред съветския паметник в Деня на победата, да се разграничи от изгарянето на европейския флаг, ако извършителите на този акт не са били свързани с БСП. Нереагирането и разпалването на антиевропейски настроения е безотговорно и опасно, защото може да има дългосрочни последици", категоричен е Смилов. В грозния акт на подпалването на европейското знаме друг известен политолог, професорът от НБУ Евгений Дайнов, вижда опит, инспириран донякъде отвън, донякъде от руската "пета колона" в страната и от българското чувство за безпомощност, да се обърне европейският избор на България. "Избрахме да живеем в тази част на света, в която хората стоят сами на краката си, нямат господари. Сега ни се предлага "путинофилство", придружено от такава истерична пропаганда срещу Европа, каквато не е имало и по брежнево време, за да изберем да се върнем обратно във "великата" евразийска степ, където всеки си знае мястото, всеки си има господар, но свободни хора няма. Слава Богу, че това се случва сега, когато тази стратегия няма да получи подкрепата на българите - просто те вече никога няма да кажат "Искаме обратно при чичко Сталин", казва професор Дайнов.

Bulgarien Treffen der Russlandfreunde

Националният събор на приятелите на Русия в България събира ежегодно между 7 и 10 хиляди души

Зловредната роля на омразата

Макар българинът да е възпитаван "силно да люби и мрази", днес омразата е на път да надделее в сложните политически баланси на страната. Докъде би могло това чувство да доведе гражданите на най-бедната европейска държава? Даниел Смилов отбелязва, че реакциите на българите са сходни с тези на хората навсякъде в Европа. Различното, според него, е дефектният местен "колективен политически разум", откъдето идват неточните реакции на определени настроения и неправилните решения, които се взимат. От една страна традиционните партии, каквато е БСП, в момента са слаби и се носят по вълната, за да уловят някакви обществени настроения, вместо да ги насочват. От друга страна на фона на тази слабост се наблюдава постоянното роене на популистки партии, които по дефиниция са неустойчиви и точно в това е проблемът, смята Смилов.

Професор Дайнов пък припомня как преди десетина години на българската публична арена е започнала да се намества омразата, която постепенно се е превърнала в основен, дефиниращ импулс в местната политика и в публичното пространство. "Ако българското общество продължи да живее в омраза, то ще бъде едно все по-непостигащо общество /мразещият човек не е постигащ човек/, а хората ще стават все по-бедни, все по-изкушени да си мислят, че някакъв акт на омраза, стига да е по-драматичен, ще ги оправи. Омразата е подобна на тропическата треска "ебола", която разяжда вътрешностите на човека. Омразата прави същото с обществото", обобщава проф. Дайнов.

Кой опорочава родолюбието?

Все пак дали в тези силно поляризирани емоции има място за родолюбие, патриотизъм, за разумен национализъм в България? Според Даниел Смилов в съвременната политика дори не е нужно непрекъснато да се повтаря и заявява привързаността, лоялността и обичта към собствената нация. "Лесно е човек да се гордее с общност, която има вековна история и традиции - по-труден е отговорът на въпроса дали тази политическа общност има основание да се гордее с отделния човек. Много от тези, които се бият в гърдите като националисти, никога не си задават този много по-важен въпрос", констатира политологът.

Syrische Flüchtlinge in Bulgarien

Сирийските бежанци бяха наречени "канибали"

Моментът да се формулира един просветен патриотизъм на ниво емоции беше изпуснат, смята професор Дайнов. "Тази кауза остана в ръцете на хора, които предлагат омраза. Другото пропуснато, вече на политическо ниво, беше формулирането на националните приоритети и цели, които обществото да следва. Така патриотизмът се оказа откраднат и превърнат в онзи дивашки национализъм от фашистки тип, който позволи една депутатка /Магдалина Ташева от "Атака"- б.а./ да стане шефка на парламентарна комисия, вместо да бъде подведена под съдебна отговорност за това, че нарече от телевизионния екран сирийските бежанци в България "канибали". По този начин елементарният патриотизъм, чувството за обич към мястото, в което си се родил и си направил нещо, беше опорочен", заключава професор Евгений Дайнов.

Редакцията препоръчва