От любовта до омразата и обратно | Начало | DW | 08.12.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

От любовта до омразата и обратно

За него казват, че бил югославянин до мозъка на костите си. Затова и до ден-днешен той е трън в очите на националистите. Става дума за югославския писател Иво Андрич, който преди 50 години получи Нобел за литература.

Андрич със съпругата си

Андрич със съпругата си

Травник е малък град в планините на централна Босна. Тук през 1892 година в католическо хърватско семейство се ражда единственият югославски нобелист, Иво Андрич. Днес много малко в Травник напомня за неговия най-прочут син.

Вярно е, че малката къща-музей на Иво Андрич приема посетители от цял свят, но отношението на местните хора към писателя е раздвоено. Мнозина са убедени, че Андрич ги е представил в лоша светлина. Градът се управлява от една националистическа партия на босняците, както официално се наричат босненските мюсюлмани. От години те отрязват всички инициативи за наричането на някоя улица на името на нобелиста.

Тази тактика следват не само травненските политици. Следи от Андрич са неоткриваеми и в Сараево, столицата на Босна и Херцеговина. Там Андрич е ходил в гимназия, там се запалва по югославската идея - обединението на южните славяни в една държава.

Сянката на историята

Ivo Andric 50 Jahre nach dem Nobelpreis Flash-Galerie

Писател и застъпник за многонационална Югославия

Салмир Каплан, министър на културата на федерацията, казва, че Андрич, който след отличаването му с Нобеловата награда през 1961 бе честван като мостостроител между Изтока и Запада, бил очернил мюсюлманите в книгите си. Още по-безкомпромисен от Каплан е Есад Дуракович, професор по ориенталистика в Сараевския университет. Той твърди, че писателят бил обрисувал крайно негативна картина на цялата ислямска култура. Нещо повече: авторът тотално бил торпедирал идеята на Тито за братство и единство между различните етноси и народи.

Най-известният роман на Андрич, "Мостът над Дрина", разказва историята на моста от изграждането му от османлиите през 16 век до началото на Първата световна война. Като взима за образец живота в града край моста, Вишеград, писателят описва многоетническата мозайка от мюсюлмани, християни и евреи, от местни хора и мигранти от сърцевината на Османската империя или на Хабсбургската монархия.

Преди войната от 90-те години на миналия век две трети от населението на Вишеград бяха мюсюлмани. През войната много от тях бяха избити или прогонени от сърбите. За сърбите тук и другаде Иво Андрич е национален герой, легитимирал борбата им срещу турците, против експанзията на хабсбургите и претенциите на босняците. Така писателят се превръща в главен свидетел за историческата неправда срещу сърбите.

Над паметта за Андрич като изключително сръбски писател бди Фондацията Андрич в Белград, която притежава правата върху всичките му книги. В Белград малко след основаването на кралството на сърби, хървати и словенци, както първоначално се е наричала Югославия, започва дипломатическата кариера на Андрич. Тя го отвежда през 1939 като посланик в Берлин, където и приключва с нападението на Германия срещу кралството. Андрич живее в Белград до смъртта си през 1975.

"Градът на Андрич"

Ivo Andric 50 Jahre nach dem Nobelpreis Flash-Galerie

Легендарният мост над Дрина при Вишеград

Междувременно във Вишеград се планира мащабното и перманентно честване на писателя чрез един гигантски проект - "града на Андрич". Възложител на проекта е кинорежисьорът Емир Костурица. Роден в мюсюлманско семейство в Сараево, Костурица се покръсти наскоро. По време на войната той симпатизираше на водача на босненските сърби Радован Караджич, затова днес е персона нон грата в родния си град. В поразения от тежка безработица Вишеград очакват много от проекта на Костурица, предвиждащ изграждането на 50 каменни къщи, музей на Андрич, театър, православна черква и дори пристанище за яхти.

Споровете около представянето на Босна в произведенията на Андрич отразяват много точно националните разделителни линии. В действителност Андрич е уловил извънредно убедително всички фасети на многоетническа Босна. Отношението му към тази страна е белязано от "широка амплитуда от любовта до омразата и обратно", както се изразява босненският хърватин Иван Ловренович от Сараево, един от най-добрите познавачи на творчеството на писателя и издател на неговите книги. По думите на Ловренович: "Произведенията на Иво Андрич, един югославянин до мозъка на костите си, са единственото място днес, където се съхранява многопластовата идентичност на Босна".

Редакцията препоръчва