От коя страна на Желязната завеса ще се окаже България? | Новини и анализи от България | DW | 22.05.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

От коя страна на Желязната завеса ще се окаже България?

Европа вече е разделена от нова Желязна завеса и България трябва спешно да реши от коя нейна страна ще се окаже, смята Даниел Смилов. Уравнението, даващо отговора, се състои както от константи, така и от променливи.

Европа вече е разделена от нова Желязна завеса и за съжаление ще остане така в обозримо бъдеще. На запад е свободният свят, обединен в съюзите ЕС и НАТО. На изток е Русия, която се е превърнала в завършена военна диктатура, отричаща гражданските права и свободи.

Въпросът е от коя страна на тази завеса ще е България и дали ще остане на сегашното си място - членка на НАТО и ЕС. Този въпрос може да не изглежда толкова свързан с настоящето, но всъщност е ужасно спешен. Защото днес се формират обществените настроения, които в близко бъдеще ще се тестват от един или друг политически предприемач. Най-голяма отговорност за ситуацията - като във всяка демокрация - имат основните партии и избраници в НС и президентството: от тях зависи какви обществени настроения се формират.

Затова отговорът на въпроса за разположението на България спрямо новата Желязна завеса изисква решението на едно уравнение с четири политически константи и четири променливи. Колкото повече променливите изясняват своите позиции, толкова по-ясно ще става къде ще се окаже България.

Проевропейски и проатлантически константи

В прозападния лагер най-ясно позиционираната партийна структура е ДБ, която винаги е имала едни и същи разбирания и в момента настоява за скъсване с руската енергийна зависимост, както и за военна помощ за Украйна. На сходни позиции е всъщност и ПП, макар че те като основна управленска партия се опитват да запазят правителството с цената на определени компромиси. С компромиси или не, ПП е от западната страна на Желязната завеса, здраво стъпила в евроатлантическия лагер.

Редакцията препоръчва

Последният сигурен участник в него, но с най-големи уговорки, е ДПС. На стратегическо ниво ДПС винаги е декларирало привързаност към европейските ценности и като цяло е действало в прозападна посока. В тактически план обаче, както и за удоволетворение на бизнес интересите на част от лидерите си, ДПС е влизало (директно или не) в сложни и проблематични връзки с руски партньори. Един от последните примери е поръчката на стойност стотици милиони левове от българската държава на руска фирма за удълбочаване на Варненското езеро до пристанището на Ахмед Доган. Тук не е мястото да се изяснява как се е случило това чудо и кой носи конкретната вина за изяждането на тази доста тлъста баница. Въпросът е, че апетит у ДПС има и този апетит е без граници: т.е. може да мине дори отвъд новата Желязна завеса.

Евразийски константи

Копнеещи по източната страна на Желязната завеса са формациите "Възраждане" и "Възход". За първата няма какво да се говори - положението около нея е напълно ясно и еднозначно. Ако за Волен Сидеров някой все пак би имал съмнение, че пламът и решимостта му са политически театър, то за лидера на "Възраждане" колебания няма: като един анти-Аспарух той планира и действа да върне българите там, откъдето са тръгнали. Някъде на изток.

За "натовския генерал" Стефан Янев нещата може да не са чак толкова кристализирали, но срещата му в настоящата ситуация с посланик Митрофанова разсейва мъглявините (поне за будните и зрящите).

Променливите

Хубавото е, че и четирите променливи към момента имат по-скоро прозападна стойност. Заради това България все още е от западната страна на новата Желязна завеса. Проблемът е обаче, че в позициите на променливите се наблюдават трепети и колебания, които формират опасни обществени настроения и наливат вода в мелницата на евразийските сили. Неслучайно тези сили регистрират ръст.

Променливата "Румен Радев"

През седмицата от президентството се обидиха на журналист от DW, според когото президентът на България говори едно в чужбина и друго в страната. Въпросът обаче не е толкова в липсата на консистентност. Радев лесно би могъл да стане и по-последователен и навсякъде да говори за необходимостта от запазване на зависимостта ни от руските енергоресурси, за лишаването на Украйна от военна помощ, за забавянето на членството на България в еврозоната и т.н. С такива позиции всъщност България бързо ще се изолира и маргинализира в ЕС и НАТО, а тези аргументи ще подготвят и проевразийски акции: референдуми, протести и т.н. Какво всъщност цели със своите позиции Радев - това е въпрос, който не може да бъде сметeн под килима на криворазбрани "национални интереси".

Променливата "Корнелия Нинова"

Същите разсъждения се отнасят и за БСП под ръководството на Нинова. Социалистите отстояваха до дупка тезата, че няма да изпратим и един патрон на Украйна, докато военните ни заводи отчетоха рекорден милиарден износ през първите месеци на годината. И тук проблемът не е в двуличието, а в това кое лице в крайна сметка ще избере левицата. Защото едно от лицата тегли към източната, а другото към западната страна на Желязната завеса.

Засега в БСП се самоуспокояват, че по душа са прозападни, но по електорат са произточни. И това според тях налагало известно стратегическо двуличие. Докато се успокояват с тези разсъждения обаче, електоратът им - третиран като произточен и системно убеждаван, че е такъв - си търси и намира автентични евразийски водачи. И наистина, докато червените говорители не спират да настояват, че хората си харесвали Путин, че любов към Русия и към диктатурата е горе-долу едно и също, че България трябва да е "неутрална" в сблъсъка между свободния свят и тиранията, не бива да се чудят, че избирателите им започват да предпочитат "Възраждане", "Възход" или направо руска окупация.

Променливата "Бойко Борисов"

Борисов е евроатлантик, разбира се, но по свой особен начин, който не му пречи да построи с три-четири милиарда български пари тръбопровод, удобен за режима на Путин. Когато Москва ни спря газа, Борисов благородно заяви, че ще подкрепи правителството, за да скъса веднъж завинаги с енергийната зависимост от Русия (за която той все пак не е съвсем невинен). Но наскоро Борисов ревна гръмовно, че правителството краде от хората, защото не купува газ директно от "Газпром", а търси алтернативи в краткосрочен и дългосрочен план. Каква тогава е позицията на ГЕРБ за газа след всички тези приказки?

Опасението е, че идеалът на Борисов е България да е контрабандистът през новата Желязна завеса. Да стои от западната страна, но да вкарва от изток я газ, я петрол, я дълбачка за пристанище, я каквото падне (срещу прилична комисионна). Простотата и хитростта на това решение са очарователни и е вярно, че е необходим определен натюрел и социално-политически опит за неговата реализация. Борисов притежава и двете.

Политологът Даниел Смилов

Политологът Даниел Смилов

Въпросите тук обаче са два. Първо, едва ли ще получим от партньорите си в ЕС и НАТО разрешение за подобна контрабанда, тъй като Борисов е позагубил обаянието си сред тях. Второ и по-важно - ако принадлежността ни към ЕС и НАТО се крепи на ползите от контрабандния ни бизнес, мястото ни от западната страна на Желязната завеса няма да е особено сигурно.

Неизвестната ИТН

Слави Трифонов и голяма част от колегите му са от поколението, за което европеизацията на България е безспорна ценност. Самият Трифонов нееднократно е заявявал, че за него ЕС и НАТО са вече направен, безвъпросен избор. Това е наистина хубаво, но проблемът с ИТН е, че те все още не разбират една от основните ценности на Европа - парламентарната демокрация. И така я упражняват, че голяма част от хората започват да изпитват отвращение от нея. При това тук не става дума толкова за факта, че ИТН вече разтуриха два парламента миналата година и трайно наложиха в НС език, който не прави чест на парламентите (а и на други заведения). Проблемът е по-дълбок - с действията си те не дават стабилен хоризонт, не очертават ясна управленска перспектива, а правят всяко едно решение като възможен край на правителството и идването на нови избори. Липсата на дългосрочна стабилност е нещо, което обслужва добре евразийските сили и създава условия, в които те могат да опитат да преместят България на изток.

Страната ни има шанса да реализира възрожденския идеал на Левски - да стане равна на другите европейски народи. Големите крачки са вече направени и повечето път е изминат: имаме нужда от едно-две десетилетия, в които да продължим да се възползваме от предимствата на членството в ЕС и НАТО. Но не бива да разчитаме само на шанса - има нужда от отговорни политици, които са константи, а не променливи в своите ценности и убеждения.

За съжаление има обаче и възраждания-менте, след които страната може да се върне в изходна, долна мъртва точка. И да попадне от страната на диктатурата, военизираното насилие и социално-икономическия примитивизъм при спускането на новата Желязна завеса. След което ще можем само да се надяваме, че в Ловеч отново ще се сглобяват "Москвичи".

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Подобно съдържание