От какво се страхува Цветан Василев? | Новини и анализи от България | DW | 23.09.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

От какво се страхува Цветан Василев?

Цветан Василев се страхува не просто от пладнешки грабеж, неоснователни обвинения или политически натиск. Той се страхува за живота си. И по всичко изглежда, че страхът му е оправдан, твърди Татяна Ваксберг.

През юни тази година банкерът Цветан Василев застана пред камерите на БиТиВи. Говореше с подчертано пресилена усмивка, на ръба на заекването и със стиснати до бяло юмруци. Миналата седмица го снимаха в Белград, където Василев се беше предал на полицията - гласът му трепереше, изреченията нямаха логичен строеж, лицето му беше не бледо, а бяло. Попитаха го дали се страхува за живота си, но той не отговори. Затова пък каза, че „няма сигурност за нищо“ и че върху него „се оказва неуправляем по своята сила политически натиск“. Малко по-късно адвокатите му заявиха, че техният клиент се страхува за живота си. Имало нови заплахи, както и „сигнал за поръчване на неговото елиминиране“.

Василев вчера и днес

Че Василев се страхува именно за живота си, е вън от съмнение. Ако се страхуваше „само“ от пладнешки грабеж, неоснователни прокурорски обвинения или политически натиск, досега да се е явил в съда като обвиняем и наред с това да е завел десетки контрадела, съпроводени от десетки неудобни истории в десетки интервюта. Така поне би постъпил човек от ранга на Василев в една автентично правова държава. Вместо това Василев мълчи, напуснал е територията на ЕС, а когато намеква, че някой пряко или косвено застрашава живота му, изброява хора, заемащи следните постове: министър-председател, шеф на Централната банка, депутат. Комбинацията от намеци и съвсем ясни твърдения звучи повече от седмица, но досега не се е намерил нито един наблюдател, който да им се присмее като на научна фантастика. Очевидно няма нищо химерично в хипотезата, че политици и банкери са готови да се избият на централния площад дори без да ползват заглушители. В реалния живот.

Видеоархивът пази спомена за един друг Василев - този Василев, който получаваше наградата „Мистър Икономика“ и изнасяше лекции по банково дело в УНСС. Това е и времето, в което изказът, тезите и поведението на Василев изглеждаха просто несъразмерни с магическата успешност на бизнеса му. Най-адекватната реч, произнесена от него и запазена в дигиталния свят, е тази, в която говори за футболния си отбор „Ботев“ (Пловдив) и за стадиона, който иска да купи: импровизирано интервю, в което обяснява решението за тази покупка и стратегията, на която се подчинява това решение. Яснота, която няма нищо общо с инцидентния му говор по други теми.

Zvetan Vassilev

Другият Василев

"Мамо, аз давам на всички политици по малко"

Ако съдим по интервюто на майка му Тота Василева за БиТиВи, Цветан Василев би следвало да е жертва на собствената си представа за организацията на банковия и политическия живот в демократичните държави. Майка му бе попитана дали синът ѝ се е занимавал с политика, а тя отхвърли категорично това твърдение с думите: „Никога не е искал да става политик. Казваше ми: Мамо, аз давам на всички политици по малко, но не искам да заменям бизнеса с политиката“. Само Василев може да каже дали това приписвано му твърдение е вярно, но и без да го е коментирал, е ясно следното: ако си станал банкер, защото си „давал“ на политиците, нищо чудно да се почувстваш предаден от тях, когато престанеш да си банкер, защото вместо да ти вземат „по малко“, те може и да решат да ти вземат всичко.

Впрочем, майката се оплака, че „нямаме държава“. Тоест, че нямаме онова, което бихме имали, ако банкерите се занимаваха истински с финанси, а депутатите - със закони. Държавата трябва да е изчезнала някъде там, където и двете групи са се впуснали в наддаване за пратки със заглушители.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

Къде е истината?

Ако не беше уплашеният му до смърт вид, Цветан Василев щеше да е сравним със злодея, посечен от злодеянието, в което е участвал. Тази метафора обаче е неуместна днес, когато страхът е не просто истински, но и изглежда съвсем основателен. Зрителите вярват на този осезаем страх много повече, отколкото на твърденията на прокуратурата, че Василев е ограбил вложителите си, като е изтеглил двеста и няколко милиона. Както изчислиха няколко икономисти, Василев би следвало да е виновен за обратното: че е облагодетелствал неоснователно редица вложители (и кредитополучатели), докато е бил скрит под чадъра на неконтролиралата го Централна банка и докато е ползвал потока от държавни пари, осигурени от щедрата ръка на трите перманентно управляващи партии: ДПС, БСП и ГЕРБ.

Редакцията препоръчва