От Борисов до детските кухни | Начало | DW | 21.10.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

От Борисов до детските кухни

Чалгата и Азис, Черноморието и манастирите, Борисов и мутрите, детската кухня и камбанарията на „Александър Невски” – част от темите в книгата на берлинския журналист Томас Магош, който е прекарал пет години в България.

default

Магош е натрупал за България респектиращо количество информация и... симпатия

Книгата Ви представя Александър Андреев.

„Борисов реагира по своя специфичен начин – леко небрежно и винаги обърнат навън. На която и да е пресконференция ще го разпознаете отдалеч. Рядко носи вратовръзка, но въпреки това не е човек без стил. Обикновено виси леко отпуснат настрани, с отегчен вид и следи събитията изпод уморените си клепачи.” Тези точни щрихи към портрета на българския министър-председател Бойко Борисов открих на 73-та страница от книгата „България – употребяван скиптър на Златните пясъци” на Томас Магош, излязла в австрийското издателство Пикус.

Неочаквани журналистически екскурзии

Магош, който очевидно притежава разказвачески талант, за разлика от други „прелитащи” журналисти, е отделил на България достатъчно време. И не само време – за страната и нейните обитатели той е натрупал респектиращо количество информация и... симпатия.

Bulgarien Land und Leute Rila Kloster

Рилският манастир краси корицата на изданието

Вярно, че и при него като по задължение присъстват няколко теми, които винаги хващат на кукичката си чуждестранните публицисти: такситата, мартениците, манастирите, алкохолният туризъм по Черноморието, мутрите, Бойко Борисов. В същото време Томас Магош прави неочаквани журналистически екскурзии, които биха изненадали дори внимателния български наблюдател: германецът внезапно намира добри думи за детските кухни в панелните квартали, поставя на фокус многобройните проблеми около църквата и православието в България, открива необяснимата дезинтересираност и неинформираност на румънци и българи едни за други.

Разбира се, от книгата научаваме колкото за България, толкова и за мисленето и нагласите на самия автор – човек с афинититет към маргиналните теми и хора, с добро чувство за хумор и самоирония.

Ето как започва книгата

Естествено, в таксито: ”В началото винаги е страхът, че ще те прекарат. Че ще те излъжат, ще те източат, ще те ограбят, че дори ще ти откраднат някой вътрешен орган.” Томас Магош има обаче и лаконични наблюдения, които трябва да се изслушат съвсем сериозно: „Българската православна църква се занимава на първо място със самата себе си.” Критичният му поглед е насочен не само към българите, но и към неговите собствени сънародници, които долитат край Черно море сякаш само заради евтиния алкохол и денонощния купон. Липсващите мостове над Дунава пък симетрично се отразяват в мостовете между България и Германия, които Магош открива – в книгите на германо-българския писател Илия Троянов, например, или във външно-вътрешния поглед на берлинския актьор Самуел Финци. Впрочем, и самият Томас Магош с книгата си прехвърля още един мост – не толкова между страните, колкото между хората.

Thomas Magosch (2009): Lesereise Bulgarien: Das gebrauchte Zepter am goldenen Sandstrand, Verlag Picus, Österreich

Редакцията препоръчва