Отрочетата на отдел ″Шпионаж″ | Новини и анализи от България | DW | 21.12.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Отрочетата на отдел "Шпионаж"

В България скандалите нямат край. Последният е свързан с бивши агенти на Държавна сигурност, които заемат високи държавни постове. И все пак това не е никаква изненада, твърди Барбара Йортел в коментар за "Тагесцайтунг".

Шпиони дебнат отвсякъде

Шпиони дебнат отвсякъде

България влиза рядко в световните новини. А когато успее, то е с лоши заглавия. Така напрмиер заради злоупотреби с европейски пари преди две години Брюксел замрази финансиране за България на стойност 50 млн. евро. А в началото на този месец оставка трябваше да подаде председателката на фонд "Земеделие" Калина Илиева заради фалшифицирана диплома.

Вчера агент, днес дипломат

Spion Auge Schlüsselloch

Шпионите са недосегаеми

Сега страната, която въпреки всичките си пропуски през 2007 година все пак беше приета в ЕС, е разтърсвана от нов скандал, тръгнал от оповестените от Комисията по досиетата данни за български дипломати с агентурно минало. От проверените 462 лица цели 218 се оказаха бивши сътрудници на Държавна сигурност. Сред тях има и немалко сегашни шефове на български дипломатически мисии, вкл. в страни от ЕС. Повечето от тях навремето са работили за отделите "Шпионаж" и "Контрашпионаж", посочва германският вестник "Тагесцайтунг".

Изненадата и озадачението, с които някои от водещите политици на страната приеха разкритията, са обаче по-скоро обидни. Защото гръмналата преди броени дни бомба едва ли ги е изненадала особено, твърди авторката на статията Барбара Йортел и допълва: Цели 21 години след краха на комунизма, в България изобщо не може да става дума за разчистване на сметките с комунизма. Основите за това бяха положени още през 1990 година, когато бяха унищожени 130.000 архивни единици и над 13.000 досиета на сътрудници на бившето Първо главно управление на ДС.

В годините след това имаше откъслечни опити за решаване на проблема с комунистическото наследство със закон, но нито едно правителство - ляво или дясно - не доведе нещата докрай. Съдебната власт също допринесе много за това архивните документи да останат под ключ.

Едва през декември 2006 година българският парламент прие сегашния закон, по силата на който Комисията по досиетата разсекретява архивите на бившата ДС. Приемането на този закон обаче бе по-скоро заради предстоящото приемане на България в ЕС, отколкото заради появила се политическа воля за това - се казва в статията на "Тагесцайтунг".

По-нататък в публикацията се припомня, че досега комисията е разкрила имената на много от бившите сътрудници на ДС в политиката и медиите. Включително президентът Георги Първанов е работил за службите под прякора "Гоце". Именно примерът с Първанов е доказателство за това, че разкритията на комисията не водят до никакви последствия.

Boyko Borissov Premier Minister Bulgarien

Ще има ли дела след думите?

Сега на ход е Борисов

Но това не е изненада, защото говорим все пак за един политически елит, който е привикнал на учудваща приемственост, и за който личното обогатяване е израз на една политическа култура, в която демократичните ценности още не са пуснали дълбоки корени - коментира авторката на статията и продължава така:

Още отсега е ясно, че българските социалисти и преди всичко президентът Георги Първанов ще сторят всичко в защита на дипломатите с агентурно минало. Затова от голямо значение ще бъдат действията на дясноцентристкото правителство на премиера Бойко Борисов. Сега той ще трябва да докаже колко струват предизборните му обещания за решителна битка срещу корупцията и организираната престъпност. Защото този път на карта е заложено доверието към България.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание