Отровата между Гърция и ЕС | Новини и анализи от Европа | DW | 17.03.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Отровата между Гърция и ЕС

Откакто Гърция се управлява от Алексис Ципрас, ЕС премина на "кризисен режим". Общността е принудена да си припомня времена, които мнозина смятаха за отдавна отминали, пише Александър Кудашев в своя коментар.

Политическата атмосфера в ЕС е отровена. Отровени са отношенията между Берлин и Атина, между Атина и ЕЦБ, както и между 18-те страни от еврозоната и Гърция. ЕС затъва в сериозна криза, а може би дори е вече в самия й епицентър. От недрата на прекрасния мирен проект, наречен ЕС, внезапно отново избуяват национални, та дори националистически тенденции. Внезапно страните-членки заговориха помежду си като врагове, а не като партньори, които от десетилетия съжителстват мирно.

И по-рано е имало схватки, но се спазваха правилата

Несъмнено и преди са били прилагани трикове по време на преговори, водени са били всевъзможни пазарлъци, играта на покер беше усъвършенствана докрай, с надеждата от това да се извличат предимства. В подобни игрички са участвали всички страни-членки на ЕС без изключение. Но никой не е бил нараняван, нито обругаван. И никой не се позволяваше открито да заплашва, че няма намерение да спазва нито правила, нито договори.

Новото гръцко правителство обаче, избрано благодарение на щедрите предизборни обещания и подкрепено със солиден мандат, наложи тъкмо този тон. С голяма доза дяснопопулистки патос министърът на отбраната заплаши, че ще "пропусне" към Европа половин милион бежанци, нарушавайки по този начин общата европейска политика за даване на убежище. Гръцкият премиер Ципрас пък откри нова партия покер около темата за еврокризата, като настоява и за репарации от Германия. Гръцкото правителство не спира да говори за европейските си партньори и за "Тройката" като за окупатори, макар те да са партньори на страната.

DW 60 Jahre Alexander Kudascheff

Александър Кудашев

Трябва ясно да заявим едно: страните от еврозоната имат желание да помогнат на Гърция. Разбира се не без определени очаквания и изисквания. Основният им принцип е разумен: който иска да се освободи от дълговете си не бива да взима все нови и нови кредити. Спавайки това правило, ЕС вече помогна на Испания, Ирландия и Португалия. По отношение на Гърция обаче готовността за икономическа помощ вече се поизчерпа. В това отношение новото правителство в Атина има право. Гърция е застрашена от икономически и социален банкрут. И което е още по-лошо - Гърция е разтърсена от държавна криза.

Тактическият ход с репарациите

Това обаче не е причина Атина да си търси изкупителна жертва в лицето на Германия и тактически да злоупотребява с въпроса за репарациите от времето на Втората световна война. Няма съмнение, че от морална гледна точка Германия трябва да обезщети преди всичко останалите живи жертви от времето на окупацията. Вероятно може и трябва да се помисли дали не би могла да направи и нещо повече от досега стореното. От юридическа гледна точка обаче въпросът за репарациите е уреден отдавна. Но и тук решаваща роля играе дипломатическият тон, с който се поднасят исканията.

Германия, а и редица други държави от ЕС, винаги са се ангажирали в полза на Гърция. Затова е крайно време отношенията да се подобрят, а икономическите и политически проблеми да се решават трезво и по същество.

Това важи както за Атина, така и за другите страни от ЕС. В противен случай, след над 50 години успешна история, ЕС може и да се разпадне, без сам да го желае. А това би било съдбоносно.

Редакцията препоръчва