′′Отрежи главата на баща ми!′′ | Новини и анализи по международни теми | DW | 27.02.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

''Отрежи главата на баща ми!''

Разкаял се джихадист за пръв път говори пред медиите в Германия. "Мехмет" отишъл при ИД заради исляма, но разбрал, че там всъщност се интересуват само от убийства и насилие. Филм за него излъчи предаването "Монитор".

В залата седят около 1000 млади мъже, които в момента решават дали искат да умрат. Пристигнали са от Франция, Тунис, Саудитска Арабия или Германия, но националността им всъщност не е важна. В тази зала се брои само едно: безусловната вярност. Тук е и един млад мъж, когото ще наречем Мехмет. Командирът отпред пита: „Искате ли да станете мъченици?" Мехмет не иска да става атентатор-самоубиец. Но 600 или 700 млади мъже са съгласни. Натоварват ги на автобуси. Повече никой няма да ги види.

Мехмет разказва всичко това с приглушен глас. Изреченията излизат трудно от устата му - така, сякаш е оградил спомените си с висок дувар, за да забрави онези кошмарни седмици. Мехмет се е завърнал в Германия след „екскурзията” си при джихадистите в Сирия. За пръв път човек като него публично проговаря, за да разкаже за мотивите си, за преживяното в редиците на „Ислямска държава” (ИД) и за трудния си живот преди това. „Искам да говоря, за да предпазя други от моята грешка”, казва той.

Млади мъже като него са същински „бомби със закъснител”, политиците непрекъснато предупреждават, че те представляват голяма опасност за обществото. Според приблизителни изчисления, около 600 германци са се присъединили към ИД, 200 от тях отново са се върнали в Германия, а най-малко 70 измежду завърналите се са придобили боен опит в Ирак и Сирия. Такава е статистиката. Но дали Мехмет наистина е опасен?

На лов за бойци

Неговата история започва преди около година по познат начин: сприятелява се с неподходящи хора. Мехмет има трудности в училище, нуждае се от признание. И точно тогава попада на „доброжелатели”, които му дават цел в живота. „Един приятел ме включи в акция по разпространяването на Корана. Започнах да се моля по пет пъти на ден. За училището вече не ми пукаше. Съсредоточих се единствено върху исляма”, казва той. Или по-скоро: върху онова, което той смятал за ислям.

Новите приятели му показват филмчета от Сирия. От кадрите се виждат трупове на хора (мюсюлмани, казват му), които Асад избил с бомби, виждат се и изнасилени жени. „Там мрат нашите братя-мюсюлмани,” говори новият му приятел, „а ние седим тук и дремем. Трябва да вървим в Сирия, трябва да помогнем.” „Да помогнем” всъщност означава „да се бием”.

IS Kämpfer Archivbild 2013

Бойци на "Ислямска държава" в Сирия

Мехмет си купува самолетен билет за Турция, а оттам каналджии го прехвърлят в Сирия – поне така той самият описва пътешествието си. Само няколко дни, след като е напуснал Германия, той вече се намира в центъра на бойните действия. Посрещат го пикапи, от платформите им надничат мъже с каски и автомати. Добре дошъл в ИД!

Отвеждат Мехмет в Ярабулус, град близо до обсадения Кобане. Там му прибират паспорта и мобилния телефон. По същия начин постъпват и с останалите близо 1000 нови джихадисти, пристигнали в Ярабулус. Това са млади мъже, които искат да помагат или да се бият, но всъщност просто търсят смисъла на своя живот. Или пък приключения. „Всяка седмица пристигаха по 500 души,” разказва Мехмет. Всички чакали да започне обучението с оръжие. През това време били заключени и охранявани от бойци от ИД. Нощем младите джихадисти се криели в мазето, за да се предпазят от атаките на бойните самолети на антитеростичната коалиция. Срещите с командира били рядкост. Той говорел арабски, а думите му се превеждали на английски и турски. Онези, които не разбирали нито един от тези три езика, после се оправяли с питане. Така един ден командирът обявил, че търси „мъченици”. Малко по-късно автобусите с потенциалните самоубийци потеглили на път.

Тръпката да убиваш...

Мехмет разказва, че точно в този момент го налегнали съмнения. Постепенно забелязал, че мнозина от младите мъже не мислят като него. Че ги интересува не ислямът, а тръпката да убиват - желанието да убиват, защото са идеологически заслепени или пък преизпълнени с омраза. „Един от тях ми каза, че ще ми целува ръцете, ако отрежа главата на баща му. Навярно защото баща му не се моли. Но мигар това може да бъде причина да отрежеш нечия глава?”

Какво друго е видял Мехмет? Какво е преживял? „Има неща, за които изобщо не мога да говоря, тях най-напред трябва да ги обмисля насаме”. А как всъщност е успял да избяга от Сирия? „Помолих командира и ме върнаха обратно в Турция.” Това обяснение звучи крайно неочаквано на фона на зверствата, които върши „Ислямска държава”. Дали е вярно? Няма как да проверим.

Редакцията препоръчва