Отново смутни времена в Европа | Новини и анализи от Европа | DW | 27.02.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Отново смутни времена в Европа

Дори крехкият мир в Донбас да се запази, за край на конфликта и дума не може да става. Защото битката не е само за Украйна. Същинският сблъсък е между Кремъл и ЕС, а залогът са принципите на политическия ред в Европа.

Коментар от Инго Мантойфел:

Предпазливо и с доста недоверие Украйна също започна да изтегля тежкото си оръжие от фронтовата линия - и по този начин да изпълнява договореностите от Минск. Но дори ако крехкият мир в Донбас се запази, за край на украинския конфликт и дума не може да става. Защото конфликтът не е само за Украйна. Това всъщност е сблъсък между Путинова Русия и ЕС за принципите на политическия ред в Европа.

Горчивата истина

Трябва да признаем горчивата истина: прекрасната идея за общ европейски дом заедно с Русия се провали. В резултат от полуистините, лъжите и конспиративните теории, с които ги облъчва кремълската пропаганда, голяма част от руснаците вече са силно подвластни на антизападните настроения. Нещо повече: в момента шовинистичните лозунги служат като главен легитимационен инструмент на властта на Путин. Европейците не искат да го признаят, но Европа отново е разделена. И пукнатината няма скоро да се затвори, независимо от споразумението в Минск.

В беларуската столица германската канцлерка и френският президент успяха да изкопчат от Путин съгласие за примирие. Но цената беше твърде висока. Меркел, Оланд и Порошенко отстъпиха на Кремъл онова, за което всъщност ставаше дума от самото начало на украинската криза: правото на Русия да се намесва в политическото бъдеще на Украйна и признанието, че Москва има легитимни интереси в постсъветското пространство.

Защото според договореностите от Минск, сега Киев трябва да проведе конституционна реформа и да даде повече автономия на регионите. На пръв поглед това звучи като честно и справедливо решение, но всъщност то просто създава верни на Москва региони в Източна Украйна. Вярно е, че в териториите, които се контролират от сепаратистите, трябва да се проведат свободни избори, но като имаме предвид последиците от войната, многобройните бежанци и огромното взаимно недоверие, трудно можем да си представим, че тези избори ще са свободни. А и фарсовите гласувания от миналата година вече демонстрираха как сепаратистите си представят демокрацията.

Двойна победа за Путин

Дори ако повярваме, че примирието в Донбас ще се задържи, пак няма как да избягаме от извода, че следващият конфликт вече назрява: местните избори. Ако тези избори доведат до зацикляне на украинския проблем, в Източна Украйна ще се появи „замразен конфликт”. А руската политика има много опит с подобни „замразени конфликти”. На съответното място се изграждат марионетни структури, които в хода на безкрайни дипломатически преговори сръчно защитават руските интереси.

Ingo Mannteufel

Инго Мантойфел

При внимателно вглеждане става видно, че договореностите от Минск са стратегическа победа за Путин. Но Минск-2 е и тактически успех за руския президент. Първо, защото споразумението поне временно сваля от дневния ред англо-американската дискусия за оръжейни доставки за Киев. И второ, защото Минск-2 е коз в ръцете на онези европейци, които и досега настояваха да се отменят санкциите срещу Русия.

Ако примирието са удържи, Западът не бива просто да замижи и да кара нататък, както стана след руско-грузинския конфликт. Твърде рано е да се разхлабват санкциите. Защото напролет конфликтът в Украйна като нищо може да се разгори отново. Не случайно външните министри на Германия и Франция наскоро предупредиха поддържаните от Русия сепаратисти да не помислят за настъпление към украинското пристанище Мариупол.

ЕС и Путинова Русия

И още нещо: ЕС е длъжен да използва края на кръвопролитията в Донбас, за да разработи най-сетне интелигентна и задълбочена стратегия за отношенията си с Путинова Русия. Независимо от това какво твърди руската пропаганда и какво мислят редица западни експерти, Русия не се стреми да възстанови империята и позицията си на велика сила. Вярно е, че руската външна политика несъмнено носи силен конфронтативен и агресивен потенциал. Но Кремъл не търси разширяване. Там просто имат чувството, че са обградени от всички страни и затова се опитват да отблъснат това предполагаемо настъпление и да запазят статуквото.

За да опази властта си, Путин спря модернизацията на страната си, а това неизбежно ще доведе до икономическа, социална и накрая до политическа криза. В резултат руската външна политика ще става все по-непредвидима. На евразийския континент вече са започнали нови „смутни времена”, тъй че Западът е длъжен да намери добре обмислен отговор, ако не иска да си остане в ролята на вечно догонващ събитията.

Редакцията препоръчва

Реклама